И през 2013-та рецесията не напуска Европа

Еврозоната бе спасена от колапс. Европейските лидери се договориха за по-строга бюджетна политика, банков съюз и общи мерки за растеж и конкурентоспособност. 2012 г. завърши с Европейски съвет, посветен на постигането на поставените по-рано общи цели, и засега Европа може да си отдъхне.

Въпреки положителния край, едва ли някой ще забрави тежките среднощни съвети, тревогите за фалита на Гърция и Испания и звучащите съвсем реално заплахи за колапс на цялата Еврозона. 2012 г. бе една от най-тежките за Европа. Тя започна с напрежение и несигурност, най-вече заради "проблемното дете" на Еврозоната - Гърция.

Още през 2011 г. стана ясно, че спасителният пакет от 110 милиарда евро, отпуснат на страната през 2010 г., съвсем няма да е достатъчен. Кредиторите в лицето на ЕС и МВФ се подготвяха за отпускането на нов, още по-голям кредит, а частните кредитори бяха принудени да понесат огромни загуби по гръцките облигации, които дължат.

На 21 февруари бе финализирано споразумението за втори спасителен заем на стойност 130 милиарда евро. Част от него бе отписването на 100 милиарда евро гръцки дълг, което означаваше 53% загуби за частните кредитори.

Пакетът върви и с изискване на още рестриктивни мерки - съкращения, вдигане на данъци, приватизация на държавни компании. Европа успя да си поеме въздух за кратко, преди Гърция отново да я изненада неприятно.

Както се очакваше, помощта и антикризисните мерки не бяха приети радушно от гърците. Многохилядните демонстрации, стачки и погроми в Атина станаха ежедневие. Приближаващите избори доведоха до по-голяма несигурност. Резултатите от преброяването на бюлетините на 6 май вечерта не зарадваха никого. Гръцкият парламент бе разпокъсан на фракции, които не могат да управляват сами, но и на практика не могат да влязат в коалиции помежду си. Изборите поставиха началото на продължила повече от месец агония за Гърция, ЕС и финансовите пазари, изправени пред реалната опасност от рухването на Еврозоната. Гърция не успя да се сдобие с правителство. Нито лидерът на Нова Демокрация Андонис Самарас, нито младият водач на крайнолявата СИРИЗА Алексис Ципрас, нито лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос успяха да намерят коалиционни партньори. Така се стигна до нови избори на 17 юни, чийто изход бе критично важен за Европа. Този път Самарас спечели близо 30%, или 129 места в парламента и най-после успя да създаде правителство. Европа си отдъхна, че засега уговорката за спасителна помощ и мерки за икономии остава.

На фона на гръцката драма още една голяма европейска икономика бе изправена пред много тежка ситуация - Испания. За нея, както и за Италия, от месеци се говореше, че може да последват съдбата на Гърция.

Испанските банки бяха дълбоко затънали в държавен дълг и токсични кредити от спукалия се имотен балон. Но Испания бе твърде голяма, за да фалира, и не бе ясно дали изобщо могат да се намерят достатъчно пари за спасяването й. Европейските лидери бяха изправени пред тежката задача да намерят решение, което ще извади Европа от задънената улица.

В края на юни на последния Европейски съвет преди лятото решението бе предложено и то бе нова голяма стъпка към развитието на обединена Европа. ЕС обяви, че ще отпусне до 100 милиарда евро помощ за испанските банки без строги изисквания към правителството, и бяха предложени нови механизми за развитието на съюза и излизането му от кризата. Въпреки дълбоките противоречия помежду си страните се споразумяха за създаването на единен банков съюз, нови правомощия на Европейския механизъм за стабилност и мерки за растеж и конкурентоспособност. Европейската централна банка става надзорен орган и ще контролира пряко всички големи финансови институции в Еврозоната. Фондът за стабилност пък ще може да кредитира директно закъсали банки и институции, без посредничеството на държавите членки. А приетите стимули и мерки за растеж трябва да извадят Европа от рецесията.

Така лятото започна сравнително оптимистично, преди през септември Европа отново да се обърне към проблемното си дете - Гърция.

Атина още чакаше поредния пакет от спасителната си помощ на стойност над 34 милиарда евро. В столицата на Гърция обаче тепърва пристигаха инспектори на тройката кредитори, за да проверят напредъка. Протестите и стачките се възобновиха, а кредиторите си отиваха и пак се връщаха, преди да излязат със заключение. В това време хазната се изпразваше бързо и Атина живееше на временни заеми.

Пак се върнаха тревогите от фалит, а кредиторите отказваха да подпишат превеждането на парите, докато не видят резултати. Най-после гръцкото правителство успя да прокара мерки за икономии за 11 милиарда евро, изисквани от кредиторите. Но заемът не идваше заради разногласия между представители на тройката. Междувременно през ноември Еврогрупата се съгласи да даде 2 години отсрочка на Гърция за постигане на бюджетните цели и намаляване на дълга и Атина отново си отдъхна. Месец по-късно дойде и дългоочакваният транш. Последният Европейски съвет на 13 и 14 декември също завърши сравнително оптимистично, лидерите одобриха пътна карта за създаването на банковия съюз, предложен още през лятото, и поставиха една добра основа за работата си през следващата година.

Така бяха избегнати сериозни сътресения в европейската икономика поне за близките няколко месеца и донякъде бе върнато доверието в европейския проект.

2013 година обаче също няма да е спокойна за европейските лидери. В новогодишното си обръщение самата германска канцлерка Ангела Меркел предупреди, че тя ще е дори по-тежка от предходната.

Прогнозата на банката Citigroup за идната година не е много оптимистична. Според нея през 2013 ще стане очевидно, че държавният дълг на Португалия на практика е невъзможно да бъде поддържан. Помощ ще получат Италия и Испания. Европейският механизъм за стабилност няма да може да възстанови бюджетната стабилност в тези страни. Преструктурирането на държавния им дълг, а също така и на Ирландия ще стане възможно едва след няколко години. CitiGroup не очаква разпадане на еврозоната през 2013 или през следващите години, без да се смята излизането на Гърция. То обаче е с вероятност 60 % в близките 18 месеца. Също така финансовата институция не очаква неконтролирани фалити на нито една от държавите в еврозоната.

Еврозоната ще остане в рецесия и през 2013 и през 2014 г. Естествено свиването на икономиката ще бъде далеч по-силно в периферните държави, отколкото в страните в центъра на Европа, но и те ще бъдат на ръба на рецесията.

HSBC очаква много слабо възстановяване през 2013 и растеж от 1% през 2014. Отписването на дълговете и икономиите ще продължат, а безработицата ще расте даже в Германия.

На фона на тази икономическа несигурност лидерите ще трябва да постигнат споразумение за бюджета на общността за 2014 - 2020 г. Споровете по този бюджет все още изглеждат нерешими - дали да се отпуснат повече пари за развитие, кохезионни фондове и земеделие, когато континентът е в икономическа криза и никоя страна не може да си позволи да харчи повече.

Още една страна - Кипър, пък се присъедини към клуба на страните, търсещи спасителна помощ в последните седмици на 2012 г. Така че сегашното спокойствие, че Еврозоната е спасена от колапс, е само временно.