Едва 10% от хората ще се опитат да избегнат данъка върху лихвите

„Например брой на разходни операции, които могат да се правят по спестовната сметка, да речем, не повече от 2 на месец, в противен случай банката започва да начислява някаква по-ниска лихва”, обясни Десислава Николова.

Анализаторите очакват вложителите да решат дали да местят парите си от срочен в безсрочен финансов продукт едва след като изтекат сегашните им договори с банките - за да не губят натрупаната лихва.

Депозитите на населението възлизат на повече от 33 милиарда лева. Според експертите и през тази година българите ще продължат да увеличават парите, които спестяват в банки.

Всички, които спестяват, няма да имат ангажимент към внасянето на новия данък, тъй като той ще бъде удържан автоматично от банките.

Едва 10 на сто от хората, които имат депозити, ще търсят алтернативни продукти, за да избегнат действащият от днес данък върху лихвите. Прогнозата е на Асоциацията на търговските банки.

При средните за пазара лихви и ако на депозит оставим 10 000 лв., за година ще получим доход от 500 лева. 50 от тях ще отидат за данък. Така реално ще спечелим 450 лв. Същата сума внесена на безсрочна спестовна сметка или безсрочен депозит ще донесе по-ниска лихва, информира БТВ. Парите обаче няма да се облагат с данък и ще имаме същата доходност, обясняват експерти. При сравнение на най-добрите предложения на пазара, при депозитите и безсрочните продукти, последните може да се окажат по-изгодни с известни ограничения.

От една страна, банковата система у нас е стабилна и привлича вложителите. От друга - не се очаква силен ръст на икономиката. ”Има сериозна несигурност в страната както по отношение на работните места, така и по отношение на заплащането и тази висока несигурност определено стимулира спестяванията”, обясни Калоян Стайков.