Преди 90 г. е създаден СССР

На днешната дата бившият Съюз на съветските социалистически републики (СССР) щеше да празнува 90 години от създаването си, ако не беше се разпаднал в края на 1991 г. след неуспешния опит за преврат на твърдолинейни комунисти през август същата година, пише "Дневник".

На 30 декември 1922 г. четири държавни формирования, останали от рухването на Руската империя след болшевишкия преврат и гражданската война, се обединяват. Това са Руската, Украинската, Белоруската и Закавказката съветски републики, като последната е обединявала Армения, Грузия и Азербайджан и е просъществувала като федерална единица със столица Тбилиси до 1936г.

Договорът за създаването на СССР и Декларацията (смята се, че тя изпълнява ролята на преамбюл към договора) са одобрени на конференция с представители на четирите страни на 29 декември и подписани на следващия ден. Това правят ръководителите на делегациите на Първия конгрес на съветите: Михаил Калинин, Миха Цхакая, Михаил Фрунзе, Григорий Петровски и Александър Червяков.

Първата конституция, узаконяваща договора, е приета през 1924 г. - същата, когато болшевишката държава е призната от Великобритания и когато умира Владимир Ленин. В следващите близо 30 години безапелационен лидер е Йосиф Сталин.

В годините на съществуването си СССР достига население от почти 300 млн. души въпреки няколкото кръвопролитни войни и особено Гражданската и Втората световна, както и масовата смърт на милиони хора, причинена от умишления глад в Украйна и сталинските репресии.

Страната покрива площ от 22.4 милиона кв. км - една шеста от сушата на планетата, но икономическият и културен център си остава европейската част, което е около една четвърт от общата територия. СССР е притежавал най-дългата граница в света - над 60 000 километра, две трети от които се падат по брега на Северния ледовит океан. Размерите й са уникални - приблизително 10 000 на 7200 километра, 11 часови пояса и 5 климатични зони.

Комунистическият модел на планова икономика помага за бързата индустриализация на страната, но й пречи да расте устойчиво и с потенциала на ресурсите си. Доколкото може да се вярва на съветската статистиката от това време, след Втората световна война СССР е втората по големина икономика като БВП в света. В същото време жизненият стандарт и покупателната способност на населението са доста зад тези на Запада.

След смъртта на Сталин в СССР започва видим технологичен проблем и в следващите две десетилетия страната е сред световните лидери в редица области. Дори след брежневския застой и икономически упадък през 70-те и 80-те години съветски ядрени специалисти, медици и авиационни инженери остават на световно ниво. В същото време се изостава значително в биологията, химията и информационните технологии.

В средата на 80-те години лошо структурираната и управлявана икономика, бюрокрацията, корупцията и обезценяването на основни продукти от съветския износ довеждат системата до колапс и неспособност да задоволява елементарни нужди на гражданите си. На Нова година срещу 1992г. СССР престава да съществува.

Днес носталгията по онези години още е силна сред руснаците, макар да намалява. Тазгодишното декемврийско проучване на Руския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) показа в събота, че над половината (56%) от анкетираните съжаляват за разпадането на СССР. Преди 10 години така са отговорили 65%.

По правило изказват съжаления над 70% в групите на хората над 45 години, с ниско образование, от малките градове и селата, които не използват интернет.

Две трети (67%) от руснаците днес са уверени, че СССР е помогнал за културното и икономическото развитие на народите на неговата територия, докато в обратното е убеден всеки пети.

Че разпадът на СССР е бил неизбежен смятат 35% от отговорилите, но все пак 55% твърдят че това е можело да се избегне. Пикът на вярващите, че СССР е можел да оцелее, е бил постигнат през 2000г., когато така са мислели 64% от анкетираните.

Любопитна е еволюцията в оценката за причините за разпада. В началото най-много хората са посочвали невъзможността комунистическа държава да оцелее в преход към демокрация (27%) и грешната политика на "центъра" (22%), а най-малко значимият фактор (18%) са смятали политиката на Михаил Горбачов, Едуард Шеварднадзе и Александър Яковлев.

Две десетилетия по-късно вече 45% винят споменатите трима политици и едва 13% преценяват, че загнилата комунистическа държава и грешките на централната власт на съюза са отговорни за краха.