Духът на сепаратизма броди из Европа

През отиващата си 2012 г. отдавна тлеещите сепаратистки настроения в три европейски региона - Шотландия, Каталония и Фландрия - се разгоряха с нова сила.

ШОТЛАНДИЯ

КАТАЛОНИЯ

ФЛАНДРИЯ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И СЕПАРАТИЗМЪТ

Първите две поеха курс към организиране на референдуми, на които населението да реши дали да продължат да са част съответно от Великобритания и Испания или да се отделят от тях. Шотландия вече насрочи референдум за 2014 г., а в Каталония това може да стане догодина. Белгийската област Фландрия все още не е достигнала този етап, но очевидно и там тенденцията е тези процеси да се засилят в следващите години.

Общото между сепаратистката вълна и в трите региона е, че зад прокламираните от местните националисти културни, етнокултурни и исторически различия с държавите, от които искат да се отцепят, всъщност стоят икономически причини, и по-точно представата, че независимата държава ще донесе по-добро икономическо бъдеще.

Министър-председателят на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия Алекс Салмънд е убеден, че ако Шотландия излезе от състава на Обединеното кралство, към страната ще потекат несметни богатства, най-вече от петрола и газа в британската акватория на Северно море. Запасите на нефт в него се оценяват на около 20 млрд. барела. Това е и най-солидният довод, който Алекс Салмънд привежда пред шотландските избиратели в полза на отделянето от Великобритания. Противниците на идеята, сред които е и Лондон, обаче смятат, че евентуална независимост няма да донесе никакви ползи на Шотландия. Един от основните им доводи е, че тя без друго вече се ползва с много от привилегиите на независима държава. Освен това има съмнения дали Шотландия ще издържи икономически, като се има предвид, че в момента тя получава ежегодни субсидии от Лондон в размер на 30 млрд. британски лири. Проблем предизвиква и съдбата на подводния ядрен флот на Обединеното кралство, който понастоящем е базиран в Шотландия. Салмънд заяви, че в новата държава няма да има ядрени оръжия. Това автоматично би наложило предислоцирането на флота на друго място, което ще излезе скъпо на британското правителство в и без това трудните за него времена на сериозно намаляване на разходите.

Друга евентуална трудност пред една независима Шотландия произтича от въпроса дали и по какъв начин Лондон и Единбург ще се споразумеят за подялбата на въпросните петролни находища в Северно море. Навярно на юг няма да се съгласят толкова лесно "лъвският пай" да е за евентуална самостоятелна държава. При все това тази година Шотландия се доближи само на крачка от независимостта, тъй като вече получи разрешение от британския премиер Дейвид Камерън за произвеждането на референдум през 2014 година. ,,Договорът ще позволи на Шотландия да направи важна стъпка към своята независимост, а това означава една по-справедлива и по-благоденстваща Шотландия", заяви Алекс Салмънд след подписването на 15 октомври на споразумението за плебисцита.

Годината за произвеждане на референдума не беше избрана случайно от шотландските националисти - тогава ще се навършат 700 години от легендарната битка при Банокбърн, в която през 1314 г. шотландските войски, предвождани от Робърт Брус, побеждават армията на английския крал Едуард Втори и отстояват независимостта на Шотландия от англичаните.

За разлика от вече донякъде по-ясното положение в Шотландия, където остава само да се произведе референдум за независимост и да се разбере какво ще е решението на местните избиратели, случаят с Каталония е малко по-сложен. Сепаратизмът в Каталония се подклажда от дълбоката рецесия и високото равнище на безработицата в Испания. Тази автономна област със 7,5-милионно население представлява една пета от испанската икономика и затова отцепническите настроения там предизвикват много сериозна загриженост в Мадрид. На изборите в Катлония миналия месец избирателите решиха почти две трети от местата в местния парламент да се разпределят между четири различни сепаратистки партии. Но те наказаха премиера на Каталония Артур Мас и неговата десноцентристка
партия "Конвергенция и съюз" (КиС) заради мерките му за икономии. КиС остава най-голямата политическа сила в областния парламент, но загуби 12 от местата си. Мас се опита да оглави сепаратистката вълна, след като през септември 1,5 млн. души демонстрираха с искане за независима Каталония. Жителите на тази богата област имат собствен език и се самоопределят като отделен народ. Много от тях са на мнение, че прекалено голяма част от техните данъци отива за подпомагане на по-бедните региони на Испания. Все пак икономическото състояние на Каталония никак не е добро, като основният проблем на областта е огромният й дълг.

Партията на Мас обаче не успя да постигне целта си на изборите да спечели абсолютно мнозинство, което прави произвеждането на референдум за независимост по-трудно. Друга пречка е и фактът, че Каталония по конституция няма право да организира плебисцити и ако все пак организира такъв, може да предизвика конституционна криза. Премиерът на Испания Мариано Рахой вече заплаши управляващите областта сепаратисти, че ще сезира Конституционния съд, ако пристъпят към референдум. Мас отвърна, че ще отнесе случая до международните съдилища, ако се попречи на гласуването.
Изявленията и на двете страни показват ясно непримиримостта и разделението между централното правителство в Мадрид и управляващите сепаратисти в Барселона. През септември Рахой заяви, че "националистите се опитват да разбият страната", а външният министър Хосе Мануел Гарсия-Маргальо определи евентуално отцепване на Каталония като "незаконно и пагубно". Самата Испания дълги години страдаше от кървавата борба за независимост на баските сепаратисти. Това е и една от основните причини за чувствителността на Мадрид по отношение на сепаратизма.

Сепаратистките тендеции в белгийската област Фландрия засега са по-умерени в сравнение с Шотландия и Каталония. Водещата националистическа партия в този регион Нов фламандски алианс (НФА) и лидерът й Барт де Вевер засега не поставят въпроса за произвеждане на референдум за отделяне от Белгия. Фламандският националист заяви, че тя трябва да се разпадне постепенно и "независимостта не е на дневен ред в момента". Макар и да не успя да състави правителство след последните парламентарни избори през 2010 г. - въпреки че ги спечели - популярността на НФА не спира да расте. Тя сериозно размества политическите пластове в Белгия, засягайки основно традиционната десница. На произведените през октомври тази година местни избори Де Вевер спечели изборната надпревара в Антверпен и стана кмет на един от най-големите пристанищни градове в Европа.

След победата си той заяви, че иска Фландрия да престане да бъде "дойната крава" на държавата и призова за създаване на конфедерация. Тези коментари олицетворяват трайно установилото се разделение в Белгия на по-богатата холандскоезична Фландрия и
по-бедната френскоезична Валония, а успехите на НФА потвърждават нежеланието на фламандците да "плащат" за по-бедните си сънародници от юга. "Барт де Вейвер, който никога не е заемал изборен пост, гледа на градската община като на стартова площадка към победата на фламандските регионални избори през 2014 г. - важна стъпка в стремежа към пълна независимост", отбеляза след октомврийските местни избори вестник "Файненшъл таймс". Едно от местните издания беше още по-крайно: "Барт де Вевер пое управлението на фламандския скоростен влак, който се движи право към смъртта на Белгия".

Не е ясно, ако се стигне до независимост на трите региона, дали те автоматично ще станат държави членки на ЕС. Този на пръв поглед чисто юридически въпрос има огромно политическо значение. Ако Брюксел не им предостави автоматично членство, те ще трябва да преминат през целия присъединителен процес към блока. Освен това някои социологически проучвания сочат, че подкрепата сред хората в тези региони за отделяне намалява осезаемо, когато бъдат попитани дали биха я подкрепили, ако заради нея се наложи да останат извън ЕС.

Европейската комисия вече заяви, че няма да предостави автоматично членство на искащите да се отцепят региони. При свое посещение в Испания миналия месец председателят й Жозе Мануел Барозу посочи, че договорите на ЕС изискват евентуалните нови държави да се наредят на опашката за членство. Също така съществува заплахата присъединяването им да бъде блокирано от самите държави, от които тези области искат да се отделят. Мариано Рахой предупреди, че всеки регион, който поиска независимост повече няма да е част от съюза. Той даде ясно да се разбере, че Мадрид няма да подкрепи присъединяване на Шотландия, Каталония и Фландрия към ЕС.

При все това възходът на сепаратистите през 2012 г. може да се окаже прелюдия към появата на три нови държави на картата на Европа. Дори и това да не стане, вече е ясно, че сепаратиските настроения са политическа реалия, която както държавите, така и ЕС няма как да пренебрегват