ЕК с нови насоки за Натура 2000

Европейската комисия публикува нови насоки с цел по-доброто разбиране на начина, по който аквакултурата може да се развива в рамките на Натура 2000 — общоевропейската мрежа от защитени природни зони.

В насоките е разяснено как най-добре да се гарантира, че дейностите, свързани с аквакултурата, отговарят на законодателство на ЕС относно природата и по-специално на разпоредбите във връзка с Натура 2000. В тях се подчертава значението на сектора на аквакултурата за производство на храни и се изтъква ключовата роля на мрежата за постигането на целите на Съюза в областта на биологичното разнообразие. Насоките са съсредоточени върху прилагането на разпоредбите за съответна оценка съгласно Директивата за местообитанията.

Янез Поточник, европейският комисар по околната среда, описа документа като „полезен инструмент за повишаване на разбирането сред икономическите оператори, публичните органи, управителите на защитените зони и органите за опазване на природата. Това ще им позволи да разработят проекти за устойчива аквакултура, които реализират поставените производствени цели и същевременно са съобразени с екологичните ценности на зоните по Натура 2000“.

Мария Даманаки, европейският комисар, отговарящ за рибарството и морското дело, заяви: „Аквакултурата играе важна роля в ЕС по отношение на достъпа до хранителни ресурси и е необходимо да се използва нейният потенциал за постигането на устойчивост, продоволствена сигурност, растеж и заетост. Като един от многото потребители на нашите води, аквакултурата в ЕС трябва да се развива по екологично устойчив начин и посоченият документ следва да допринесе за постигането на тази цел“.

Документът „Насоки относно аквакултурата и Натура 2000 — устойчиви дейности, свързани с аквакултурата, в контекста на мрежата Натура 2000“ представя политическия контекст на развитието на аквакултурата и опазването на биологичното разнообразие в Европа. В него се прави преглед на потенциалните въздействия на основните системи на аквакултурата върху природата и дивите растения и животни, като се отделя специално внимание на методите и инструментите за оценката им за целите на опазването на защитените територии. В насоките се съдържат обяснения как тези рискове следва да бъдат конкретно оценени и начините, по които могат да бъдат сведени до минимум или дори да бъдат напълно избегнати. Представени са няколко случая с примери на добри практики. Те са показателни за възможността за съвместяване на развитието на устойчива аквакултура с опазването на природата или обогатяването ѝ чрез осигуряване на подходящи местообитания, за което са предвидени множество зони. В насоките се изтъкват ползите от стратегическото планиране, при което е необходимо да се приложи интегриран подход при отчитането на изискванията за опазване на природата и развитието на аквакултурата още на ранен етап от процеса на планиране. С подходящи примери и практически препоръки документът предлага инструкции стъпка по стъпка за необходимите процедури за оценка.

Това е петият документ с насоки за прилагането на законодателството на ЕС относно природата в контекста на стратегическите сектори на ЕС. Предишните публикувани насоки се отнасяха до вятърната енергия, промишлеността за добив на неенергийни полезни изкопаеми, развитието по отношение на пристанищата или устията и вътрешния воден транспорт.