Едва 23% от българите имат висше образование

Заедно с това ще има бум на хората с ниска и средна квалификация в трудоспособна възраст. Това е синоним на засилваща се безработица, намаляващи възнаграждения и остър дефицит за хора с високо образование, коментират от БСК.

Така че освен всичко друго трябва, да се оцени значението на продължаващото обучение и ученето през целия живот, а, за съжаление, в България тази система е твърде остаряла, казват от БСК.

За 76% от ключовите длъжности в българските компании се изисква висше или професионално образование. От тях над една трета са отредени за хора с магистърска степен, а за такива с бакалавърска - 41%. Останалите 24% са за специалисти, завършили професионална гимназия.

Това показват проучвания на Българската стопанска камара (БСК), разработени в рамките на проекта по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за определяне на професионалните стандарти в 17 сектора, предаде "Дневник". Предвидено е до края на 2014 г. по проекта вече да са разработени общо 600 такива професионални модели за общо 50 професии и специалности.

БСК изрази тревога, че въпреки нуждите на българския бизнес, отливът на кандидати за обучение в професионалните гимназии в страната ни продължава да расте и по-този начин да продължава да се увеличава пропастта между образование и пазар на труда.

Тенденцията е валидна и за Европа. До 2020 г. висшистите в трудоспособна възраст в Европа трябва да са надскочили 40%, за да може да се откликне на икономиката. По наблюденията на БСК, "България и сега, и тогава ще изостава от този показател". Прогнозата за страната ни е висшистите през 2020 г. да достигнат 34%, а към момента са едва 23% от всички българи в работоспособна възраст.

Неотдавнашно международно проучване на анализаторската компания "McKinsey" потвърди, че недостигът на високо квалифицирани хора ще бъде една от най-силните и проблемни тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие. През 2020 г. работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има реално на пазара на труда. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа.

Изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) пък прогнозира, че дори да се навакса броят на подготвените кадри, с развитието на технологиите "жизненият цикъл" на професиите ще се засили. Това означава, че например сега завършващите ядрени инженери ще изостанат от тенденциите в тази специалност само за осем години, ако не полагат усилия да се информират. При инженерите в електрониката и автоматизацията срокът е около седем години, при IT специалистите - четири години, при юристите - шест, и т.н.

Една от целите на техния проект е да се създаде информационна основа за развитие на политиката на пазара на труда и в тази посока, както и да се насърчи професионалното образование и обучение, да се формират обективни опори на професионалното ориентиране за младежите. БСК предлага с налагането на тези стандарти да се приеме специален закон и да се създаде Национален съвет за умения и компетенции (НСУК), в който да си сътрудничат бизнесът и държавата.