Подземен манастир пази тайната на съкровището на цар Иван Асен II

Подземен манастир близо 8 века ревностно пази тайната за съкровището на последните български царе. През 1230 г., след победата на българския владетел в битката при Клокотница, на мястото, където Иван Асен е посрещнат от търновския патриарх, на 15 км. от старопрестолнината, е изграден манастир, пише Монитор.

И тъй като победата е станала в деня на светите 40 мъченици, новият манастир така е и наречен. След падането на българската държава под турско робство, манастирът е разрушен, а имотите му преминали в ръцете на турските паши и бейове. Според легендата обаче още по времето на царуването си Иван Асен донесъл от Търново и скрил тук в манастирската обител голяма част от своето златно съкровище. 100 години по-късно, когато османските нашественици вече били пред вратите на Царевец, цар Иван Шишман също скрил в Божия храм край Търново част от богатството на своя род. След разрушаването на манастира съкровищата били затрупани под земята, твърдят легендите.

Царското проклятие убива иманяри. Слуховете за заровените в руините царски съкровища не давали мира на жадните за бързо забогатяване. През изминалите повече от 700 години иманяри многократно опитвали да проникнат под земята и да открият затрупаното имане. Никой от тях обаче не успял. Двама от златотърсачите били затрупани от паднали камъни, а един бил ухапан от гигантска змия и умрял в страшни мъки. Сред местните постепенно се заговорило, че скритите съкровища на българските царе са прокълнати за вечни времена и всеки, който се докосне до тях, независимо дали е българин или мюсюлманин, щял да бъде поразен от жестоко наказание. Съкровището щяло да излезе от земята само, когато дойдел моментът, за да помогне на надигналите се за свободата си българи и то трябвало да бъде използвано само за закупуване на оръжия, с които да бъдат избити поробителите. До настъпването на този момент
човешка ръка нямало да се докосне до царското злато и човешко око нямало да го зърне, а всеки, който се опитал да го изкопае и да го вземе за себе си, щял да бъде убит от духовете на старите български царе, твърдели слуховете.

500 години след разрушаването на манастира на Иван Асен, през 1853 г на половин километър от него ­ в равнината, богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов построява нов мъжки манастир с килийно училище и му дава същото име “Св. 40 мъченици”. След смъртта на основателя през 1893 г. монасите напуснали манастира и той запустял. По-късно отново е възобновен, но вече като девически, какъвто е и днес. През времето на соца към манастира е построено и хотелско крило, в което да преспиват идващите богомолци. След падането на социализма обаче идеята е изоставена като безперспективна.