Започва най-голямото преселение в съвременната история на Китай

Считано от тази година до 2020 г. 2 милиона души трябва да бъдат преместени от изолираните си планински домове в провинцията Гуейчжоу като част от най-голямо по рода си еднократно преселение в съвременната китайска история.

Това е наистина исполинска задача, която ще струва милиарди. Но властите на провинцията твърдят, че преместването е единственият начин да се елиминира ужасяващата бедност в селските райони, която продължава да измъчва китайската провинция, дори след като страната преживя един от най-големите икономически възходи в човешката история.

"Дори да построим пътища, за да стигнем до тях, дори да им осигурим питейна вода и да работим за намаляване на бедността там в продължение на още 50 години, проблемът може би няма да бъде решен", заяви тази година партийният секретар на Гуейчжоу Чжао Къчжъ. "(Планините) . . . трудно могат да предложат нормални условия за живот."

Благодарение на десетилетия на почти двуцифрен икономически растеж милиони хора се отскубнаха от лапите на селската бедност, след като китайските градове се напълниха с мигриращи работници, които започнаха да пращат пари обратно в провинцията, а централното правителство наля милиони в селска инфраструктура.

Но не всичко още е наред в китайските провинции и сега, когато приключва 10-годишното управление на президента Ху Цзинтао и премиера Вън Цзябао, в Пекин бият тревога за неизтребимата бедност и за това, че както казват мнозина, се задълбочава пропастта между благосъстоянието на града и селото.

Скорошно проучване на Китайската академия за обществени науки установи, че разликата между доходите в градските и селските региони се е увеличила с 26 на сто от 1997 г. и с 68 на сто от 1985 г.

Според Китайската национална статистическа служба миналата година чистият доход на живеещите в селските региони е бил около 690 паунда, в сравнение с 2170-те паунда на градските жители. "Китай успя да изпече по-голяма торта", отбеляза наскоро държавната информационна агенция Синхуа. "Проблемът сега е как тя да бъде разделена поравно."

Пропастта в доходите веднага си личи в провинцията Гуейчжоу, където по думите на политици, подкрепящи преселването, близо 11.5 милиона души живеят под прага на бедността, а около 2 милиона са в "хронична болест".

Пред летището в столицата Гуейян шофьор с бели ръкавици настанява жена и нейните торби с покупки в черен ролсройс. Тръгнете обаче на североизток, навътре в планинската верига Улин, и ще видите един много различен Китай.

Обявени от властите за едно от главните "бойни полета" срещу бедността, отдалечените планински селца в Улин изглеждат на светлинни години от впечатляващите градски силуети на Пекин и Шанхай.

Седнал под брезентовия покрив на импровизираното си училище, Лун Цинфу, 37-годишен учител от село Лунтан, казва, че преместването няма да стане навреме. "Лунтан има нужда от помощ, за да се пребори с бедността. Виждате, пътищата ни са лоши. Нямаме течаща вода".

Господин Лун сочи дървената стена зад него, по която пишат с жълт и розов тебешир. "Нямаме черна дъска", обяснява той. В Лунтан живеят близо 570 членове на етническата група мяо и селото има дълга и горда история. Но въпреки емоционалната си връзка с родното място, много местни жители са готови да изоставят домовете на предците си.

"Искаме да се преместим", казва 62-годишната Лун Цзюхуа, която се грижи за двегодишната си внучка в дървената къщурка, дом на семейството й от два века насам. Според госпожа Лун условията в селските региони са се подобрили по време на ерата на Ху и Вън; пътища са свързали Лунтан за пръв с останалия свят, цената на зърното се е покачила и семейството й си купило телевизор. Но животът продължава да е труден. "Искам да отида в града, за да живея един различен живот", признава тя, намеквайки, че това също така може да помогне на двамата й сина да си намерят съпруги.

За да видят какво ги очаква, жителите на Лунтан могат да пропътуват 65 мили до Сънтао, друга област с население от етническата група мяо, където преселването вече е започнало. На входа на град Яцзя е поставен лозунг, на който пише: "Опитайте да превърнете Сънтао в образцова област на проектите за справяне с бедността".

На улица "Етнически обичаи" Ли Чжънцзе и съпругата му Чън Цюнин ми показват чисто новия си двуетажен апартамент, оборудван с всичко, присъщо на живота в града.

Родом от близката провинция Ма'ан, те са се преместили в Яцзя с трите си деца през септември. Плащат за апартамента с държавна субсидия и лични спестявания.

"По-добре е от провинцията, но няма земя", заявява господин Ли, който сега е безработен и се чуди как да издържа семейството си в новата градска среда. На улицата навън възрастен местен жител суши с дървено гребло зърно върху чисто ново бетонно баскетболно игрище.

Ма Цинсин, местният партиен шеф, твърди, че преместването рязко е подобрило живота на селяните.

"Преместването е един ефективен начин за справяне с бедността", заявява той и сочи към индустриалния парк и завода за преработка на манган, които се строят близо до Яцзя, за да осигурят работни места за новодошлите заселници. "Да живееш, значи да имаш дрехи, храна, дом и достъп до транспорт. (Преместването) поне променя мизерните им условия на живот. Много по-добре е, отколкото да живееш в планината."

Анализатори са единодушни, че следващото поколение китайски лидери трябва да предприеме спешни действия, за да се справи с пропастта в благосъстоянието, на която се гледа като на потенциална причина за размирици и вълнения.

"Ху Цзинтао не направи много, за да спре увеличаването на пропастта," заяви Марк Ван, преподавател от университета в Мелбърн и експерт по провинциален Китай. " Пропастта е все още огромна и хората са гневни. Това е много опасно за Китай. Народът очаква, че (следващият президент) Си Цзинпин ще се справи с този проблем."

Но на фона на целия пропаганден шум съпровождащ тази инициатива в Гуейчжоу, не всички смятат, че преселването е най-добрият начин за справяне с проблема.

Някои са на мнение, че преселването изостря социалното напрежение и може дори да влоши положението на селяните, хвърляйки ги в един непознат за тях свят, за когото те не да добре подготвени.

Някои от местните дори споделят, че не са много сигурни да липреместването е свързано с битката с бедността или е чисто и просто начин да се подготви почвата за доходоносни инфраструктурни проекти.

Професор Ван смята, че тези премествания са по принцип положителни начинания, но че трябва да бъдат уважавани правата и мненията на онези, които биват преселвани.

"Става дума за хора. Премествате хора, а не крави и животни."

Преселването само по себе си не е достатъчно, ако на хората не им се дадат нужните възможности и умения да се грижат сами за себе си.

"Ако не настъпи сериозна промяна в макросистемата, ако разпределянето на богатството не е правилно, пропастта между града и селото ще продължи да се увеличава и разделението между богати и бедни ще продължи да съществува", допълни той. Децата от Лунтан, които отсега се готвят да се местят, както се надяват родителите им - към едно по-светло бъдеще в града, са много далеч от тези сложни въпроси.

В бедняшкото си училище ученик е надраскал на стената прощалното си послание - "Bye-bye" на английски.