160 души са подслушвани от службите на ден

Само през миналата година службите са подслушвали по 21 души на ден.

„Това е голям ръст за една година. Не може да се твърди, че съдиите разрешили това са се убедили, че само със СРС е невъзможно да се постигнат целите,” коментира адвокат Илиева.

Това отлично сътрудничество между службите и съда в някои случаи би било похвално, ако даваше резултат. Резултатът обаче показва, че едва 5% от информацията, добита с подслушване, влиза в съда като доказателство по делата.

Четири пъти повече – или 58 хил. пъти – са поискали достъп до мобилни разговори и интернет комуникация на разследвани от тях, тоест по 160 на ден. 99% от тези искания са били одобрени от съда, показват данните. Магистратите отказали нищожните 0,8% от исканията за следене. Тези цифри провокираха бурни политически дебати и породиха основателни притеснения, съобщи БТВ.

Правозащитниците от Българския хелзинкски комитет изпратиха остра декларация до председателите на съдилищата, в която ги призовават да се замислят и определят този отличен синхрон и единомислие между службите и призваните да ги контролират съдии като „порочна съдебна практика”.

„Тези съдии казват „Да” на полицията без да се замислят. Това е навлизане в личната сфера, не може в толкова много случаи - 99% от тях, да имат основание. Ние сме крайно притеснени, защото това не е просто произвол на полицията, който не е някаква новина, притеснително е, че съдът узаконява тази злоупотреба,” казва правният директор на БХК Маргарита Илиева.

Анелия Щерева е ръководител на наказателното отделение в най-големия съд у нас - Софийски районен съд. На ден тя разглежда десетки искания за следене от службите. Най-често на бюрото й са оперативни разработки на ГДБОП, Националната полиция, Вътрешна сигурност, ДАНС. Казва, че не са рядкост разследванията срещу служители на МВР и магистрати. Доста искания за следене разписала и на ДАНС, които разследват терористичния акт в Бургас. Останалите били за организирани престъпни групи.

Миналата година Софийският районен съд е одобрил 7 500 пъти достъп до т.нар. трафични данни – мобилна и интернет комуникация на разследвани. Отказали са едва 10% от исканията на служби. Съдия Щерева признава, че просто нямат законово основание да откажат.

„Ние нямаме достъп до данните, с които разполагат службите. Те пишат "искаме достъп до трафичните данни на еди-кого си, защото имаме подозрения, че е свързан с еди-какво си престъпление". Разчитаме на тяхната добросъвестност,” признава съдийката.

Така службите получават достъп до телефонните разговори, SMS –те и местоположението на разследвания по време на комуникацията, също така и до активността му в интернет. Максималният период на тази проверка е година назад, срок, в който мобилните оператори съхраняват тази информация. Тези искания обаче се разписват от съдиите, само когато разследването е на фаза „оперативна разработка”. При вече образувано дело, разследващите имат законовото право директно да изискат данните от мобилните оператори и интернет доставчиците. Без подпис от съдия. На практика, от всички 58 хиляди проследявания на трафични данни, магистратите са имали думата при едва една трета от тях. В другите случаи, вече е било образувано дело.

Правозащитните организации са притеснени от използваните специални разузнавателни средства. Близо 8 хил. души са били най-общо казано подслушвани. Рекордьори са службите на МВР, които са поискали разрешение на „закачат” разследвани с 30% повече в сравнение с предходната година.

Голяма част от разрешените подслушвания са издадени от Софийския градски съд. От справка на съда става ясно, че от началото на годината, градските съдии са одобрили всички 4 400 искания на службите на подслушване. Не са сметнали за неоснователно нито едно от тях. Миналата година пък са отхвърлили едва две искания и са разрешили да се подслушват 6 008 души.