Приеха законови промени, ускоряващи плащанията

Парламентът прие промени в Търговския закон, предложени от Коалиция за България, които също са свързани с подобряване на производството по несъстоятелност.

Парламентът прие на първо четене промени в Търговския закон, с които да се противодейства на забавените плащания между предприятия и между предприятия и държавни органи.

С измененията се въвежда срок за плащане от 30 дни от получаването на фактурата. Когато денят на получаване не може да се установи, получаването на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня на получаване на стоката или услугата. При забавяне на изпълнението на парично задължение, когато кредиторът е изпълнил задълженията си по договор и ако друго не е уговорено, той има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер 80 лева. Кредиторът може да търси разноски и обезщетение за вреди и в по-висок размер според общите правила.

Целта е да се противодейства на наложилата се напоследък практика да се закъснява много с плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи, посочва в мотивите си вносителят. Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия и могат да бъдат причина и за фалити, отбелязват от кабинета, като отчитат, че забавянето на плащанията е привлекателна алтернатива за длъжниците заради ниските или отсъстващи лихви и бавните процедури по събиране на вземанията.

Депутатите приеха на първо четене и друг проект за промени в Търговския закон, внесен от депутати от ГЕРБ. Измененията са свързани с прекратяване на измамите чрез обявяване в несъстоятелност със задна дата и фалшиви документ. Според вносителите действащата правна уредба позволява манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки. Жертви на подобни практики най-често се оказват банките. Затова депутатите от ГЕРБ предлагат конкретните подозрителни периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, съответно - от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството.