"Дигитална смърт" дебне българския език

Българският език е в групата на говоримите в Европа езици, които са във висок риск от отмиране в дигиталната епоха. Това съобщи БАН, като се позова на мащабно изследване, проведено от Европейската мрежа за върхови постижения META-NET. В нея членуват 60 изследователски центъра от 34 страни, сред които е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, уточняват от БАН.

Проучването е направило оценка на състоянието на т.нар. езикови технологии за 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа в момента. Резултатите показали, че езиковите технологии за 21 от 30-те изследвани езика са или „недоразвити”, или са „слабо развити”, пише Мениджър.бг.

Езиковите технологии стават все по-ключови в онлайн общуването и са ни от помощ при всяка виртуална комуникация – от писането на имейл до пазаруване в интернет. Разчитаме на тях при превод на уеб страници, при гласова навигация на мобилни устройства и при вече превърнала се в насъщна дейност - търсенето на информация в интернет.

Тяхното състояние за всеки от изследваните 30 езика е проверено и анализирано в четири различни категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси.

В поне една от тези категории застрашените от дигитална смърт 21 езика са получили най-ниската оценка, което означава, че тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити. За България слаба оценка е поставена в категорията за автоматичен превод, а в останалите нивото е оценено на средно.

Но има и по-зле от нас: исландски, латвийски, литовски и малтийски са получили най-ниска оценка и в четирите категории.

Интересен детайл от изводите в проучването е, че състоянието на нито един от изследваните 30 езици не е оценено като „отлично”. Логично, първи по високи резултати е английският, но без да е пълен отличник. След него се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като „средно развити”.

За всеки един от изследваните езици е създадена т.нар. Бяла книга на МЕТА-NET с анализ на достъпа до езикови технологии и описание на най-непосредствените рискове и възможности за развитие.