Гаджето на гръмнатия от Йордан Опиц наркоман се самоубила

Приятелката на гръмнатия от художника Йордан Опиц Силвия се е самоубила дни след като той бил прострелян, твърди Шоу. Когато майка му научи, че е застрелян, сякаш спря и тя да живее. Два дни по-късно разбра и за смъртта на приятелката му. Силвия бе едно дете на майка си и баща си. Родителите й така и не можаха да я прежалят, пише вестникът.

Все се надяваше, че Мариан ще спре с наркотиците. Малко преди да умре, той й казваше: “Спокойно, мамо, вече се оправям!” Когато влезе в затвора, майка му Теодора донякъде се радваше, обясняваше ми: “По-добре да е там, поне няма да взима наркотици и ще се оправи!”. После, когато го убиха, искаше поне да си го погребе, но не й даваха тялото четири години. Всяка седмица отиваше да пита и все чакаше документа, с който ще освободят трупа. Това я съсипа”, разказва пред „Шоу” Поли Червенякова, близка приятелка на семейството.

От "Шоу" са се свързали с най-добрия приятел на Мариан, който в момента живее в Италия. Ето и неговата потресаваща изповед без редакторска намеса: “Запознахме се през 2003 година на морето. Мариан беше лъчезарен и общителен, харизматичен, винаги усмихнат. Тогава нямаше проблеми с наркотиците, аз също. Бях с брат ми и приятелката ми, а той - с неговата приятелка (въпросната Силвия, която се самоуби 2 дни след убийството му от мъка). Тя не отстъпваше по качества на Мариан - просто бяха един за друг. Обичаха се много. Тя беше от Карнобат.

Стечение на обстоятелствата следващата ни среща беше в приемната на Софийски централен затвор. Аз имах стари дела, а него го бяха обвинили в кражба. Оттам са по-големите ми впечатления за него. Разпределиха ни в един отряд и прекарахме заедно там една година. През цялото време бяхме заедно. Никога не е подвеждал мен или хората, на които държи. Винаги беше обективен и трезвомислещ. Даже помня, че когато му разрешиха да работи, колегите му нарочно даваха работата си (изработваха се найлонови пазарски пликчета), за да си изкара нормата и да му се намали присъдата.Когато ни освободиха (излязохме от затвора по едно и също време), се опитахме да започнем "на чисто” със сергия на пазара. Сблъскахме се с всякакви корупционни схеми и какво ли не. Всичко това ни пречеше да постигнем мечтите си. Може би това ни смачка, а може би се увлякохме от не дотам трезвото ни "гражданско мислене". А и още бяхме бяхме "пресни", току-що излезли от затвора. После заедно посегнахме към наркотиците

След една година промиване на съзнанието и общуване с провинили се това сякаш стана лесно. Започнахме да правим глупости отново. Сега си мисля, че може би е ставало така в стремежа ни да настигнем забързания свят и да се впишем в обстановката, която ни заобикаляше. Отново излизахме на свобода, а не сме били готови за нея. Първоначално живеех в дома си в Люлин, после се преместих при Мариан в центъра. През цялото това време той поддържаше връзка със Силвия. Двамата не спираха да мечтаят за момента, в който тя ще дойде в София, за да бъдат заедно.