На 28 август 1943 неочаквано умира на 49 -годишна възраст цар Борис ІІІ след 25 години управление на трона, пише dnevnik.bg.
Смъртта му остава неизяснена и до днес. Версията, че е бил отровен по заповед на Хитлер, отдавна не се подкрепя от нито един сериозен историк, казва акад. Георги Марков. Разследване от правителството през 1943 не е правено, прието е заключението на лекарите, че смъртта е настъпила от масиран инфаркт.
Съвременната българска историография, вече освободена от идеологическите предразсъдъци, негласно се е обединила около позицията, че смъртта на българският владетел е настъпила по естествен път в резултат на няколко фактора, които са го довели до предела на душевните и физически сили: постоянните усилия да бъде задържана държавата извън преките военни действия на Втората световна война, рисковете пред подготвеното излизане на България от Тристранния пакт през лятото на 1943 - след излизането на Италия и Унгария, и най-вече от безуспешните опити да бъде спечелена Великобритания за българската кауза, което го е довело - по думите на акад. Марков, до пълно отчаяние.
Царят е погребан в Рилския манастир. През 1946 властта информира царица Йоанна, че тялото трябва да бъде "преместено", и тя го погребва в парка на двореца Врана, където построява малък параклис. През 1949 гробът е поруган - параклисът е взривен и ковчегът изнесен неизвестно къде, дори се смята, че е изхвърлен. През 1993 комисия на Народното събрание започва издирване на тленните останки. Във Врана е намерена само стъкленицата с балсамираното сърце на царя. То е препогребано в Рилския манастир, гробницата е възстановена в автентичния й вид заедно с оригиналната надгробна плоча и дърворезбата, изработена от македонски майстори.
)