Проучиха светилище на тракийски бог конник

Светилището е посветено на най-популярното тракийско божество – Бога конник, наричан още Херос, Херой, Бог на лова, плодородието, живота и смъртта, Бог, всезнаещ и всечуващ, Всебог.

Успехът на експедицията се основава на факта, че това е едва четвъртият случай на цялостно проучване на светилище на тракийския конник, въпреки десетките локализирани подобни светилища в България.

Предстои да бъдат изследвани и находките от кости на жертвени животни, което ще даде допълнителна информация за извършваните ритуали в светилището.

Експедиция на Националния исторически музей (НИМ), ръководена от доц. д-р Иван Христов, завърши на 26 август цялостното проучване на голямо светилище на тракийския бог конник, намиращо се край укрепения римски лагер и крайпътната станция Состра в Троянския балкан, съобщиха от музея.

Заместник-ръководители на експедицията са: докторант Биляна Иванова от (НАИМ при БАН) и Стилиян Иванов – археолог в музея на Троян. Консултант на проекта е доц. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН. Стажанти в археологическите проучвания са студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Култът към тракийския конник е широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждането на тракийската религия по онова време – нещо непознато у другите народи под римска власт.
Изображението му е известно от множество паметници от римската епоха I-IV в. - млад конник с копие и щит или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв. Образът на тракийския конник е послужил за основа при изобразяването на християнския Свети Георги.

Светилището е разположено на 2 км източно от крепостните стени на Состра; състои се от храмова постройка и от прилежащи сгради на площ от 300 кв. м. То е важен елемент от цялостния комплекс Состра, разположен на военния римски път, свързващ Дунава при с. Гиген (ант. Улпия Ескус) с Пловдив (ант. Филипополис).
Светилището е построено при управлението на император Антони Пий в средата на II век и е просъществувало до края на IV век, когато привърженици на християнската религия го разрушават окончателно.

В близост до обекта археолозите откриват основите на широка 8 метра дървена конструкция на мост над река Осъм, свързващ укрепения лагер (кастел-крепост) с района на светилището, където екипът на доц. Христов е локализирал преди години занаятчийски квартал за производство на керамични съдове и голямо селище. Сега е локализирано и открито култово пространство от над 400 кв. м, където поклонниците са поднасяли дарове.

Събран е огромен археологически материал, който хвърля светлина върху обредните действия в светото място: цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки, монети, накити, ритуални върхове на копия, фрагменти от керамични съдове. Сред запазените редове от надписи върху плочките се откриват имената на посветителите – романизовани тракийци, постъпили на римска служба в редовете на помощните римски военни части – кохортите. Надписите са на старогръцки и латински и иконографията на Бога конник е изключително разнообразна.

На 4 септември 2012 г. кастелът Состра, който е паметник на културата от национално значение, ще бъде посетен от гостите на Световния лимес конгрес, чийто домакин тази година е България.
Първото експониране на откритите находки от светилището ще стане в Троян през 2013 г., а екипът вече започва работа по публикуването на резултатите от разкопките в отделно книжно тяло.