Плъхове изяли последния жител на закритото село

"Тъжно е това, което се случва, тъжно". Така коментира вчерашното решение на Министерски съвет за заличаване от картата на България на село Бостаните Асен Джунински, секретар на община Чупрене, пише в. "Преса".

В началото на новото столетие Бостаните се прочу като селото с един жител. Йордан Милоин живял сам повече от 10 г. До 2004 г., когато го намират умрял в дома му, без да е ясно от какво е починал. Казват, че трупът му бил наяден от плъхове.

"Не трябва да се допуска такова нещо - едно село да изчезне", категорична е Елисавета Трифонова от близкото село Върбово. "Ще дойде време, след 30-40 г. хората ще започнат да се връщат в този край. Като се закриват селата, къде ще се върнат?", недоумява 84-годишният Йордан Първанов, който е изживял по-голямата част от живота си на Бостаните.

Макар да се знае, че от 8 г. в китната махала, разделена от пътя за Белоградчик, не живее никой, хората от този край са потресени и виждат лош знак в чисто административния акт за закриване на едно българско село. Бостаните възниква като населено място в началото на 19 в. Основават го хора, които се отделят със семействата си от голямото тогава село Върбово. Било във времето, когато балканското село наброявало 1300 души. Населението на Бостаните е достигало 100 души през 30-те години на миналия век.

Данните от последното официално преброяване през 2011 г. отчитат, че в Бостаните не живее нито един човек. Решението за изтриването от картата на България е взето светкавично, без дебати и драми. Министерското писмо с указанията е от 17 април, решението на общинския съвет в Чупрене - с дата 9 май, а от вчера Бостаните вече не е село.