Подправка за 30 000 евро

Това е шафранът.

Шафранът е два пъти по-скъп от златото, три пъти по-скъп от хайвера, цените на цветовете са от порядъка на 25 000– 40 000 евро за кг.

Но цената от 3 000 евро за 100 грама сух шафран си струват досадния механичен труд.

При това при шафрана с по-ниско качество се налага допълнителна обработка за постигане на вкуса. Цените на едро на шафран с ниско качество достигнат и 500 долара за 500 грама, но на дребно и в малки количества, сумата расте десет пъти.

Високите цени се компенсират от малките количества, защото както вече казахме – няколко грама са достатъчни както за медицински приложения, така и за готвене.

Отличителните особености на тази подправка са по-близки до някои метали, отколкото до земеделски продукт. Тя е рядка и ценна като златото, но два пъти по-скъпа. Заради нейният прах с медночервен цвят я наричат „червеното злато“, пише profit.bg.

Той е трудоемък, но първоначалните инвестиции са малки и гарантират сигурна възвращаемост от преработената продукция. Многобройните възможности, които предоставя подправката, я правят много примамлива за производителите в последните години. Само в Прованс, Франция, броят на заетите в този нетипичен сектор е 90 души. През 90-те френските производители на шафран се броят на пръсти, днес те са стотици, пише „Ла Трибюн“.

Приемливи цени за реколта, чието прибиране е изцяло ръчно! За производството на 1 кг от подправката са нужни 200 000 цвята Crocus sativus ( шафранов минзухар). Нейният вкус е толкова наситен, че само един грам, набран както трябва, може да овкуси ястия за 60-тина души. За тази цел обаче цветовете трябва да се режат ръчно, един по един, като за около час средно могат да се съберат 2000 цветчета, а за още пет часа да се почистят от жилките.

Световното производство на шафран се оценява на между 90 и 200 тона на година, като най-голям дял - около 300 тона годишно, идват от широк регион между Средиземно море до Западен Кашмир. Иран държи 90% от производството, а останалите 10% идват от Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия.