Брюксел оставя България и Румъния под надзор

През 2013 г. Брюксел обещава да направи преоценка на постигнатия напредък от България, на която препоръчва дотогава да осъществи "фундаментална" реформа в съдебната си система под ръководството на Висшия съдебен съвет, допълва "Лез-еко".

След пет години реформи Брюксел не е убеден от равносметката на Букурещ и София за независимостта на правосъдието, особено след схватката с новия румънски премиер, пише френският икономически вестник "Лез-еко".

Румъния и България - двете "ужасни деца" на разширяването, присъединили се към Европейския съюз през 2007 г., три години след големия скок към страните от Източна Европа - все още не са смятани за солидни демокрации. Вчера Европейската комисия обяви, че след направената равносметка за петте изминали години, тя оставя двете държави под наблюдение, тъй като не вярва в независимостта на съдебната им система и в решителността на борбата им с корупцията.

През 2007 г. двете страни бяха подложени на специфична процедура за следена на развитието, за да се разреши на Брюксел да осъществява редовен контрол върху напредъка в областта на независимостта на съдебната власт и ефикасността на борбата с корупцията и организираната престъпност. Огласени бяха десетина доклада, с точни оценки в зависимост от набелязаните за всяка от
двете страни цели, припомня вестникът.
Със създаването на Национална агенция по прозрачността, национална дирекция за борба с корупцията и с реалните постижения в модернизирането на правната си система, Румъния изглеждаше близо до целта. За по-малко от месец обаче, новият премиер левоцентрист Виктор Понта тотално подкопа доверието в реформите, приемайки спешно наредби, за да проведе по свое усмотрение избирателната си реформа и да организира свалянето на президента Траян Бъсеску - негов противник десноцентрист - в противоречие със становището на румънския Конституционен съд. "Празник, достоен за бананова република, включващ свалянето на политически противници в пълно нарушение на европейската Харта за основните човешки права", коментират в Комисията, както отбелязва вестинкът.

България, от своя страна, в която за пет години Брюксел наля 41 милиона евро в помощ на реформата в съдебната система и полицията, също изглежда далеч от целта, отбелязва "Лез-еко". "Процесът на реформа все още не показва траен и необратим характер", пише ЕК , подчертавайки липсата на регистрирани убедителни резултати в Борбата срещу корупцията по високите етажи, посочва вестникът. Като цяло Брюксел вчера обяви, че продължава специалните си наблюдение отблизо на двете страни, с риск да предостави аргументи на държави като Холандия, които отказват да допуснат двете страни в Шенгенското пространство, тъй като не са получили паспорта си на зрели и некорумпирани демокрации. Кандидатурата им ще бъде разгледана отново от старите членки в края на годината.