Европа ще ни наблюдава още една година

Европа ще наблюдава България още една година.

Справянето с организираната престъпност остава основното предизвикателство пред България, констатира черновата на новия евродоклад, съобщи БТВ.

Документът ще бъде публикуван официално утре. Той обхваща петте години след приемането ни в Европейския съюз.

Организирана престъпност

Еврокомисията цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС.

Според доклада тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции.

"Активни мерки за справяне с организираната престъпност се забелязват от 2010 г.", когато в България се проведоха "дълго задържани процедурни и институционални реформи", се изтъква в доклада.

"Тези мерки допринесоха за спечелването на доверие от страна на съдебните и полицейските власти в други държави-членки. Средствата, заделяни за полицейски разследвания отчетоха също видимо увеличение", допълва документът.

"Въпреки това все още липсват убедителни резултати във фазите на досъдебно и съдебно производство за справяне с тази конкретна форма на престъпност. Все още има твърде много неразкрити и забавени дела в тази сфера.

Организираната престъпност все още се описва от външни наблюдатели като фундаментално предизвикателство за държавата и обществото, гледна точка споделяна и от общественото мнение", се подчертава още в текста на доклада.

Критики са отправени и за слаба разкриваемост на поръчковите убийства, законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела, няма контрол на имуществото на висши държавни служители. За слабите резултати, според Брюксел, вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата.

Новите специализирани структури „все още не успяват да докажат своята ефикасност в следствие, досъдебно производство и процес по важните дела. С много малко изключения Специализираният съд досега се е произнасял само по маловажни дела, тъй като базовото законодателство не позволява на съда на дава приоритет на най-важните дела”, се изтъква още в текста на документа.

Борба с корупцията

По отношение на борбата с корупцията ЕК изтъква, че българските власти все още не постигат конкретни резултати, което влияе негативно на общественото мнение.

"В своя анализ на законовата рамка за борба с корупцията в България, експертите консултирани от Комисията подчертава някои общи слабости, които съпътстват напредъка в тази област", се посочва в документа.

"България не разполага с независими институции в областта на борбата с корупцията, които да разполагат с власт и задължение да правят конкретни предложения и да дават тласък. Това ограничава свободата за про-активна директна намеса и възможността за осъществяване на независим мониторинг.

В резултат на това много административни дейности в тази област са по-скоро реактивни и са ориентирани единствено към формалното придържане към стандарта.

Липсата на право на санкциониране в някои области и липсата на ефективни санкции в областите, където тези права съществуват, илюстрира колко е трудно на тези дейности да наберат скорост.

За да направи крачка към промяна в борбата с корупцията през следващия период, България трябва да обмисли създаването на независим орган, който да координира и подпомага мониторинга в тази област.

В този контекст би било подходящо също така да се направи една независима оценка на националната стратегия на България за борба с корупцията и организираната престъпност и да се разработи нови стратегия с ясни индикатори и цели за постигане.

Нивото на обществена загриженост по този въпрос е тревожна: 96 % от българите смятат корупцията за сериозен проблем, а 68 % от тях смятат че ситуацията не се променила и се е влошила от 2007 г. насам", се посочва още в текста на доклада.

Документът обръща задълбочено внимание на борбата с корупцията сред висшите управляващи и административни кръгове, като отправя и конкретни препоръки на разследващите полицейски и съдебни органи, сред които "да развият капацитет за анализиране на комплексна икономическа и финансова информация", както и "да могат да планират и насочват комплексни разследвания към успешното им приключване".

Част от препоръките на Европейската комисия към България

- Реформа на съдебната система

Подновяване на състава на Висшия съдебен съвет с мандат за прилагане на фундаментална реформа.

Изграждане и прилагане на средносрочна стратегия за човешки ресурси, основана на анализ на нуждите и натовареността, с промени в структурите на съдилищата, набора на персонала и обучението.

Нов Главен прокурор трябва да разполага с мандата да реформира структурата на прокуратурата

- Независимост на съдебната система

Гарантиране че изборът на Главен прокурор дава пример за прозрачен, конкурентен процес, основан на критериите за интегритет и ефективност.

Превръщане на прозрачността, обективността и интегритета в основен приоритет при повишения, назначения и различни дисциплинарни решения в съдебната власт.


- Борба с организираната престъпност

Гарантиране, че новата Комисия за конфискуване на имущество е назначена на основание интегритет, че другите власти, включително прокуратурата, сътрудничат напълно с нейната работа и че Върховният съд ще взема бързо решения, за да гарантира авторитета й, ако е необходимо
Извършване на независим анализ на провалените дела, покривайки слабостите едновременно в разследването и досъдебното производство, като защитата на свидетели, икономически и финансов анализ, събиране на доказателства от полицията и сътрудничество между съдебната и изпълнителната власт.

- Борба с корупцията

Използване на опита от предишни дела за подобряване на резултатите, постигани от полицията, прокуратурата и съда

Извършване на независима оценка на ефекта на Националната стратегия за борба с корупцията на България. Отдаване на мандат на институция, натоварена с координиране на борбата с корупцията, която да подпомага и координира усилията в различните сектори, да докладва за резултатите от прилагането на анти-корупционна стратегия във всички публични ведомства и да подпомага нова независима система за мониторинг, която да намесва и гражданското общество.

Промяна на закона за конфликт на интереси, за да се позволи на предупредителните санкции да се прилагат ефективно.

ЕС наблюдава съдебните реформи и борбата с корупцията в България и Румъния от присъединяването на двете държави към Съюза на 1 януари 2007 г. Експерти смятат, че следващият доклад ще препоръча продължаване на мониторинга както на София, така и на Букурещ.

В доклада се посочва още, че България ще остава под мониторинга на Европейската комисия още година без междинен доклад.