Ръководителят на българския екип доц. Владимир Генчев представи участието на учените от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН в най-големия експеримент за търсене на Хигс бозон или т.нар. „Божествена частица”, който се провежда в ЦЕРН, съобщиха от пресцентъра на академията.
На научна лекция в БАН доц. Генчев обясни идеята и смисъла от проведените изследвания, данните за адронния колайдер, как е започнала работата по проекта CMS и опитите за намиране на Хигс бозона.
Половината от детектора - 700 тона абсорбени плочи, са произведени в КЦМ „Гара Искър”. Това е донесло на страната ни над 5 милиона долара”.
По време на лекцията бяха представени доц. Михаил Стоилов, д-р Александър Александров, Мирчо Родозов-докторант, които участват в работата по проекта.
В момента в Европейския център за ядрени изследвания участват 39 страни, 193 института и 3300 учени, съобщи доц. Владимир Генчев. В изложението си пред журналисти и учени той посочи, че „България участва основно в две направления - в изграждането на адронния калориметър и йонните камери. Може да се каже, че дизайнът на калориметъра , семплингът и определянето на херметичността е направено с българско участие и български изчисления.
Високоволтовите захранвания за адронния калориметър са разработка, направена в Института за ядрени изследвания към БАН, и в момента захранват фотодетекторите на адронния клариметър, обясни доц. Генчев. Той допълни, че „най-голямото ни участие е в дизайна, производството, тестването, интегрирането на камери със съпротивителни плоскости, като за производството им в Ядрения институт на БАН е създадена и оборудвана специална лаборатория. В момента българските учени участват в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка”.
В отговор на журналистически въпрос доц. Владимир Генчев обясни, че същността на откритието е, че всички частици се раждат без маса и при преминаването им през полето на Хигс бозона, те придобиват маса. „Представете си, ако не съществуваше тази частица, която придава маса, какво би станало? Всяка една частица без маса се движи със скоростта на светлината. Частиците никога нямаше да придобият маса, никога нямаше да съществуват, нямаше да имат заряд. Затова е толкова голямо това откритие!”, заяви доц. Генчев.
Изследването в ЦЕРН ще продължи още няколко години, съобщи ръководителят на българския екип от ИЯИЯЕ доц. Владимир Генчев, в отговор на въпрос за практическото приложение на експеримента. Работата по международния проект е започнала преди 20 години и до този момент са вложени 10 млрд. швейцарски франка. Като най-големи ползи от този експеримент доц. Генчев посочи производството на свръхпротони, на кристали, адронната терапия и сноповете, с които могат да се облъчват пациентите с рак.
Според доц. Генчев най-ценното по време на експеримента е обучението на човешкия ресурс. За изминалите 20 години в експеримента в ЦЕРН са участвали повече от 40 български учени, около 40 студенти, които са направили дипломни работи, 10 от тях са с докторски дисертации и в момента работят в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ към БАН.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)