Ядрените съоръжения на АЕЦ "Козлодуй" имат висока степен на устойчивост и достатъчен запас от резерви на земетресения, наводнения и други екстремни природни явления, които могат да доведат тежки аварии. Това е обобщеното заключение от стрес тестовете на българската атомна централа, проведени през миналата и тази година след събитията във Фукушима /Япония/.
Днес в дома на енергетика в Козлодуй се състоя обществено обсъждане на резултатите от стрес-тестовете, организирано от Агенцията за ядрено регулиране и АЕЦ "Козлодуй". Представени бяха европейските стандарти и методика за стрес-тестове на АЕЦ, националния доклад и заключенията от партньорската проверка на Европейската комисия в АЕЦ "Козлодуй".
Председателят на АЯР Сергей Цочев посочи, че стрес-тестовете са показали както силните, така и слабите места в безопасността на българската атомна централа. Според резултатите от тях, реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и другите ядрени съоръжения на нейната площадка могат да издържат земетресение от 9 степен по Медведев-Шпонхоер-Карник. Приливна вълна, предизвикана от едновременното скъсване на хидровъзел "Железни врата" 1 и 2, придружено от продължителен проливен дъжд, и с максимална възможна височина от 32 метра, няма да залее централата, която е разположена на 35 метра надморска височина.
Резултатите от стрес-тестовете сочат висока устойчивост на българската АЕЦ при екстремни природни явления, като силен вятър, торнадо, високи и ниски температури, обледяване, много ниско ниво на река Дунав и т.н. Допълнително са прегледани и ситуации на загуба на краен източник за охлаждане на реакторите или трайна загуба на електрозахранване, аварийната готовност за управление на тежки аварии. Резултатите сочат голям запас от възможности за реакция при кризи.
Набелязани са мерки за повишаване безопасността на ядрените съоръжения в централата. Сред тях са оборудването на всеки от блоковете с мобилен дизелов генератор, изграждане на център за управление на авариите извън площадката на централата, използване на оборудване, свързано със сигурността, от спрените блокове върху работещите, както и на хранилищата за отработено ядрено гориво и други.
В състоялата се дискусия Петър Пенчев от Българската антиядрена коалиция изрази резерви към представените резултати от стрес-тестове и отправи 30 забележки към националния доклад. Той поиска да бъде изготвен нов доклад от външни и независими експерти.
Борислав Сандов от коалицията и съпредседател на партия "Зелените" обърна внимание на риска от човешкия фактор. Той предложи АЕЦ "Козлодуй" да се ангажира с истински стрес-тестове за населението в 30-километровата зона на централата, включително и на територията на Румъния. В отговор Сергей Цочев отбеляза, че технологията на европейските стрес-тестове на АЕЦ не предполага изготвянето на нов доклад.
Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов прие забележките и посочи, че предстои изграждането, съвместно с МВР, на система за ранно оповестяване в 30-километровата зона на централата като част от националната сигурност. Прието бе и предложението да се анализират възможностите за аварии при комбинирани природни катаклизми и явления, както и на аварии, предизвикани от външна човешка намеса.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)