Белезите от мъченията в затвора са част от мен, казва Дилма Русеф

„Разпитите обикновено започваха с електошокове с нарастваща сила, след което ми правеха „пау де арара” (провисване на задържания от ръцете и краката от лост), което малко издържат за дълго време”, разказва бразилският президент.

Русеф е дала показания през май пред местна Комисия по човешките права, която разглежда случаите на мъчения по време на военния режим.

През 1970 г. Дилма Русеф, тогава на 22 години, е арестувана и лежи последователно в затворите в Рио де Жанейро, Сао Пауло и Бело Оризонте, където и първоначално се присъединява към бунтовниците на 16-годишна възраст.

Именно в Бело Оризонте тя била подложена на най-жестоки мъчения от страна на военните, които я обвинявали, че е помогнала на местен бунтовнически лидер да избяга от затвора, което тя отрича и до днес.

Мъчителите на Дилма Русеф често я пребивали и я заплашвали да я обезобразят.

„Челюстта ми беше извадена. Все още ми създава проблеми и до днес”, заявява още Дилма Русеф, като допълва, че „белезите от мъченията са част от” нея.

По официални данни близо 400 бразилци са убити или се смятат за изчезнали по време на военната диктатура.

Президентът на Бразилия Дилма Русеф все още има трудности когато дъвче, заради извадена челюст по време на мъчения, на които била подложена през трите години затвор по време на военната диктатура в Бразилия (1964-1985), съобщава bTV.

В нередактирана версия на автобиографията на Русеф, част от която е е публикувана от бразилската преса днес, 64-годишната първа жена президент в Южна Америка разказва как била арестувана през 1970 г. и задържана три години в затвора по обвинение в съучастие с въоръжената съпротива срещу режима в страната.