Земетресениeто в Стражица беше 5,7 по Рихтер (справка)

През март 1977 г. катастрофалното земетресения във Вранча (Румъния) с магнитуд 7. 2 (с епицентър на повече от 200 км от територията на България) доведе до частични или пълни разрушения на около 8500 сгради, като причини смъртта на 125 човека. Тогава най-засегнат беше Свищов. Причината за силното проявление е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерногеоложки условия и некачествено строителство.

На 07. 12. 1986 г. Стражица е разрушена от земетресение. Почернени са 2550 семейства от общината. Те завинаги ще запомнят 7 декември, когато 5, 7 по Рихтер събори 15 000 сгради. Оттогава изминаха 20 години, но все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; картинната галерия в гр. Стражица; църквата „Успение Богородично”, основното училище в село Царски извор и много други, а десетки семейства
Оттогава в страната ни не се е случвало голямо земетресение, но учените са категорични, че е въпрос на време. Още повече, че в Турция междувременно имаше няколко опустошителни труса. Засега България не е мишена, да се пази Беломорска Тракия, предупреждават сеизмолозите. Земетръсните вълни не идват към нас. Нашите огнища имат други характеристики и не попадат в отключилата се сега егейска сеизмична зона, смятат още специалистите. Учените обаче предричат още трусове на Балканите. Средно 52 земетресения разлюляват България за година. Най-опасните райони са: Шабла-Балчик, Търново-Свищов, Пловдив и Чирпан, Кресненското дефиле и Софийската котловина. Според учените от Геофизичния институт при БАН обаче съвременната наука не е в състояние да предсказва дали ще има трусове в близки периоди от време – от няколко месеца до години.

Най-малко 30 земетресения с магнитуд над 6. 0 (по скалата на Рихтер) са известни у нас от 347 г. досега според детайлни проучвания по исторически данни. Най-малко 12 от тях са с магнитуд повече от 7. 0. Най-силно е земетресението в района на Крупник-Кресна от 1904 г. с магнитуд 7. 8, считано за едно от най-силните плитки (корови в земната кора) земетресения в цяла Европа. Около това земетресение се набелязва и периодът на най-висока сеизмична активизация по нашите земи. Само за 70 г. , от втората половина на XIX век до 1928 г. , се случват цели 20 земетресения с магнитуд над 6. 0, като 6 от тях са с над 7. 0 и интензивност VIII степен по MSK. Това са земетресенията от 1858 г. в София, 1892 г. в Дулово, 1901 г. в Шабла, 2 земетресения от 1904 г. в района на Крупник-Кресна, 1913 г. в Горна Оряховица и 1928 г. в Пловдивско. Следват 75 години, през които на територията на страната няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6. 0 (само едно с 5. 5). Независимо от това затишие природата на два пъти ни напомня, че България се причислява към силно земетръсно уязвимите страни. През 1986 г. се случва най-силното земетресение след „паузата”.