Логиката убивала вярата в Бог

Хората, които умеят да мислят аналитично, най-често стават атеисти.

До този разтърсващ извод са стигнали психолози от университета в Британска Колумбия, Канада и дори са публикували прозренията си в сп. „Сайънс”. При това от резултатите на научните им търсения става ясно, че хората с добре развита интуиция, т. е. склонни да вярват в Бог, могат да се усъмнят във вярата, ако започнат да решават сложни задачи.

Според една от теориите, мисловният процес представлява взаимодействие между два принципно различни режима – интуитивен и аналитичен. Първият се отличава с относителна бързина, действа на интуитивно ниво, докато вторият изисква повече време, но дава резултати, които се основават на логика и последователност от умозаключения. Смята се, че по време на мисленето двата типа си взаимодействат, а понякога дори си пречат. През септември 2011 г. в Journal of Experimental Psychology бе публикувана статия, чиито автори са положили всички усилия да покажат, че колкото повече човек разчита на интуитивното мислене, толкова по-религиозен е. В този труд учените изказват хипотезата, че в случаите с аналитичното мислене ще се наблюдава противоположна ситуация – колкото по аналитично мисли човек, толкова по-слаба е вярата му.

Именно във връзка с тази статия специалистите Уил Жерве и Ара Норензян неочаквано за себе си, а и за мнозина, за които този въпрос е празен, защото отговорът е пределно ясен, се запитали, доколко хората с различен начин на мислене са склонни да променят отношението си към вярата. Все пак, вместо просто да идат в библиотеката в търсене на отговор на този въпрос, изследователите избрали емпиричния подход и провели два експеримента с участието на 650 студенти от САЩ и Канада. Те били разделени на две групи. На първата били показани изображения и зададени задачи, активизиращи аналитичното мислене, а на втората – активиращи интуитивното. След това участниците отговаряли на въпроси, свързани с нивото им на религиозност.

Във втората част на експеримента учените давали на участниците два вида тестове. В първия вариант текстът бил с обикновен шрифт, а във втория – труден за четене – дребен или „научен” (преди това психолозите са се постарали да докажат, че четенето на текст с дребен шрифт активизира аналитичното мислене). След като сравнили резултатите на различните тестове, психолозите установили, че рационалното мислене наистина понижава нивото на религиозност и вероятно са разбрали защо например известният с научните си интереси и нетрадиционна за времето си религиозна политика пруски крал Фридрих Велики е можел да си позволи да каже: „Всемогъщи Боже, ако изобщо има такъв, прости грешната ми душа, ако изобщо имам такава”.

Както е показал първият експеримент, хората, които изначално мислят аналитично, не са склонни да вярват в свръхестествени сили. Това е особено лесно се забелязва, когато се сравнят с онези, които са свикнали да подхождат интуитивно. След втория, статистически погледнато, вярата в Бог намаляла дори при онези, които преди това демонстрирали дълбока склонност към религията, пише "Монитор".

„Искахме да изучим фундаменталния въпрос – защо хората вярват или не вярват в Бог с различна сила. Върху духовността на индивида влияе комбинация от няколко фактора и нашето изследване показва, че когнитивната система на човека, свързана с аналитичното мислене, влияе на нежеланието на индивида да вярва в свръхестественото, обяснява Уил Жерве, а Норензаян доволно добавя, че изводите от работата им сочат, че активирането на аналитичния начин на мислене може завинаги или поне за известно време да подкопае устоите интуитивната вяра”.

Едновременно с това учените твърдят, че засега не са наясно, по какъв начин аналитичното мислене разрушава вярата в Бог. Според тях у човек, който започва да мисли логично, се променя представата за живот след смъртта или аналитичното мислене започва да надделява над интуитивното и просто го разрушава. Не било изключено, че промяната на начина на мислене кара хората да преразгледат възгледите си за живота.

Неотдавна пък учени от Бристълския университет във Великобритания стигнаха до извода, че хората се раждат с вярата в свръхестественото. Те смятат, че тази феноменална особеност присъства у хората отдавна. Още от незапомнени времена хората са оцелявали благодарение на вярата във висшата справедливост и световен ред. Този вид самоуспокояване е позволявал постигането на тесни социални връзки и проправянето на пътя към еволюцията и самоусъвършенстването.