След президента и кметът на Берлин се забърка в скандал

Скандал за неуместни познанства отново избухна в Германия след скандала, коствал оставката на президента Кристиан Вулф, пише в. "Фигаро".

В новата афера е замесен кметът на Берлин Клаус Воверайт. Той е упрекван, че е приемал покани за празненства, на които е присъствал каймакът на обществото. Воверайт е обвиняван също, че е пребивавал в имението на заможен приятел на остров Ибиса и че е пътувал с частни самолети. Упреците бяха отправени малко след като кметът на Берлин направи равносметка на първите сто дни на четвъртия си кметски мандат. Тогава той се подигра с бездействието на опозицията и на "зелените" общински съветници. Воверайт може би вече съжалява, защото провокира един от зелените депутати в берлинския парламент да му поиска обяснения за престоя си в испанския имот на приятеля си Манфред Шмит, организатор на вечеринки, събиращи каймака на германското и международното светско общество. Воверайт обаче има доста повече опит от президента Кристиан Вулф и не изчака да минат седмици на обвинения, преди да признае "прегрешенията" си, а именно, че е гостувал в имението на Шмит през 2004 г. и е пътувал с частен самолет до Лондон за участие в светска проява. Той обаче веднага контраатакува и подчерта, че политиците имат право да завързват контакти с важни лица, и припомни, че когато е пътувал с частния полет до Лондон, е превел на благотворителна организация 300 евро - колкото струва билетът в редовен самолет от Берлин за британската столица.

"Фигаро" отбелязва, че Воверайт е известен в Берлин като майстор на веселбата. Този прякор му бе лепнат, след като фоторепортери го уловиха по време на вечерно парти да държи червена обувка в едната ръка и бутилка шампанско в другата. Засега берлинският кмет успява да отбива нападките с чувство за хумор. Запитан например кой е пътувал с него в частния самолет за Лондон, той отвърна "пилотът". Но случаят отново повдига въпроса за "неуместните връзки" между политиката и бизнеса. От друга страна, аферата илюстрира почти ирационалния страх от корупцията, който цари в Германия, където държавните служители нямат правото да приемат подаръци, превишаващи сумата от 15 евро на година.