Българите в Холандия криели националността си

Холандия години наред води особена политика към имигрантите. Най-осезаема е към българите. Ние никога не сме се радвали на комфорт от тази страна, особено на пазара на труда. Почти всяка година правителството приема някакви ограничителни мерки спрямо българите.

Това коментира пред БНР журналистът Слави Петков. Пазарът на труда в Холандия не е затворен за българи, а частично отворен, коментира той. Българите нямат право на свободен пазар на труда, освен ако не си направят фирма. Законът те задължава да имаш най-малко трима работодатели, които да наемат твоите услуги, и чак тогава можеш да получиш всички необходими документи, за да кандидатстваш за работа в някоя фирма в Холандия. Има още една опция за българите в Холандия - ако дадена фирма ги наеме на работа, т.е. работодателят сам иска българския гражданин да работи в неговата фирма. Този работодател трябва да докаже пред властите, че за тази свободна позиция точно този българин е подходящият човек и за тази позиция работодателят не е намерил подходящ кандидат - холандец или друг гражданин на света. Това се отнася само за българи и румънци, обясни той.

Според журналиста българите, които работят нелегално в Холандия, са много повече от легално работещите, които са около 15 хил. Българите в тази страна живеят в постоянен страх. Дори голям процент от сънародниците ни крият своята националност, подчерта Петков.

Според него чрез сайта, който събира сигнали за проблеми, причинени от източноевропейци, Херт Вилдерс се опитва да спечели влияние сред по-простичките хора в страната, като им представя една заблуда. Партията на свободата се опитва да ограничи свободата, което е дискриминация, добави той. Петков подчерта още, че огромен процент от черната работа в Холандия се работи от хора от Централна и Източна Европа: Питам се след като изгони всички жители на Централна и Източна Европа от Холандия, какво ли ще направи Херт.

Според Антоанета Димитрова, преподавател в Катедра "Публична администрация" в университета "Лайден" в Холандия, сайтът не пропагандира етническа омраза. Той прави възможно мисленето за източноевропейците като за престъпници и проблемни граждани на холандското общество. Той създава една атмосфера, при която би било възможно следващата стъпка да бъде по-крайна и да фокусира някакви чувства на омраза или нетолерантност, но директна пропаганда на етническа омраза в този сайт засега няма. ЕК има възможност да изрази мнение и позиция, но няма възможност за легална реакция, защото Партията на Вилдерс върви по ръба, но не прекрачва границата на поведение и квалификации, които биха могли да се считат за дискриминационни, добави мнението си тя.

Ние сме като дърво без корени. Ние сме никъде и някъде. Страхът да не се върнем в България да мизерстваме отново и страхът да не ни хванат в Холандия. Като чуят, че си българин, ти отказват всичко, казва българин, който живее в Холандия и работи в структура на холандското финансово министерство, коментира Димитрова.

На 21 февруари българи ще протестират пред парламента в Хага. Дни преди протеста обаче, български граждани и организации в Холандия разпространиха декларация, в която заявиха, че се разграничават от планирания протест. Авторите заявяват, че въпреки скандалните популистки акции на Вилдерс, в Холандия няма дискриминация и че ако някой се чувства дискриминиран, затова има десетки горещи линии, правителствени и неправителствени организации.