В германски град глобяват за шумен секс

„Вина", "обвинение", "съдилища", "присъди" звучат направо страховито, но в съдебната практика на Германия употребата им става понякога забавна и смешна. Районният съд в германския град Мюнстер постанови, че "всеки живущ има правото да изисква от своите съседи да не вдигат шум по време на сексуален контакт".

Гражданите трябва също така да се въздържат от възклицания като „Юпи-и-и", както казват германците, когато децибелите позволяват на звука да излезе извън стаята. Това официално е записано в германския регистър на адвокатите в сайта им kostenlose-urteile.de. До 5 000 евро е глобата за „шумене при секс" в Мюнстер, пише "Труд".

Ето едни от най-куриозните съдебни дела, водени в Германия:

Срещу шумния секс дават присъда и в друг град - Рендсбург. Там страстна двойка бе заплашена с глоба от 255 000 евро, ако не преустанови гръмогласните нощни стенания и крясъци. Като алтернатива съдът предвижда лишаване от свобода заради нарушаване на обществения ред: до шест месеца за двамата, но по-страшното е, че те остават в отделни килии.

Един безработен германски автомонтьор желае отчаяно да се срещне с жена си, която от няколко години живее в своята родина Тайланд. Копнежът му е породен от незадоволени сексуални потребности. Германецът подава молба до службата за социално подпомагане за отпускане на пари за самолетен билет. Уви, страстният автомонтьор не среща очакваното разбиране.

Мераклията обаче не изпада в отчаяние и се обръща към Административния съд. Този път искът му към социалната служба е за допълнително подпомагане, което да му осигури посещения в публичен дом и пари за еротични списания и филми. Удовлетворяването на молбата щяло да възстанови неговия физически и духовен баланс. За негово съжаление обаче отговорът на съда е "не".

В друг случай отпускар е недоволен от туристическа фирма заради „незадоволителни полови актове поради липсата на двойно легло". Според жалбоподателя тъкмо разделените легла били виновни за лошия секс между него и половинката му, а това довело до навъсеност и дори гняв помежду им. Съдът в Мьонхенгладбах отхвърля иска с аргумента, че са известни редица сексуални пози, които носят удоволствие и на двамата партньори без необходимостта от двойно легло. На снимка от хотелската стая пък се виждало, че двете легла имали стабилни метални рамки и с повечко въображение можели да се свържат едно с друго.

Германски търговец се сблъсква с неочаквани трудности при опита да внесе стока, регистрирана като „облекло за горната част на тялото". Той иска да плати митническа тарифа за нощници, митничарите обаче настояват, че става дума за дневно облекло и изискват по-високо обмитяване. За финансовия съд се оказва непосилно да даде дефиниция за нощница. Ето защо казусът е пратен чак на съдиите в Люксембург.

Според решението на съда в Люксембург дефиниция на „спално облекло" се дава от всяка страна-членка, в зависимост от традициите, разбиранията и модата. В случая определението трябва да бъде дадено от съответния съд в Германия. Дотогава на търговците не им остава нищо друго, освен да се придържат към европейската директива, според която дреха, стигаща до средата на бедрото, не е нощница.

Когато завършат висшето си образование, повечето студенти вдигат щур купон. Една млада ветеринарка от Хановер обаче си организирала... съдебен процес. Тя получила докторската титла Doctor medicinae veterinae, но като ангажирана феминистка не приела титлата в мъжки род. Ветеринарката внесла иск заради "дискриминация" и изискала от университета да подмени титлата „доктор" с „докторка". За да намерят решение на проблема, съдиите трябвало да проверят дали понятието „докторка" е съществувало в Августиновата епоха. След задълбочено проучване юристите стигнали до извода, че молбата е оправдана, но еквивалентът бил не „докторка", а „докторикс". Тази новина не зарадвала особено младата жена, тъй като тя се опасявала, че новата й титла ще даде повод за подигравки - заради комиксите за Астерикс.

Куриоз - когато решават да се разведат, собствениците на кучето Уили нито се „допитват" до него, нито пък взимат под внимание чувствата му. Съпругата си присвоява „родителските права" и до такава степен разгневява бившия си мъж, че той завежда дело, за да му бъде върнат домашният любимец или поне да му бъде дадено право на свиждане. По думите на „таткото", така би било най-добре и за самия Уили.

Съдът в Бад Мергентхайм решава да ангажира вещо лице - зоопсихолог. Експертът установява, че кучето изпитва огромна радост от срещите с мъжа. Признаците са недвусмислени: Уили целеустремено се втурва към собственика си, сяда в скута му и облизва лицето му. Експертното мнение улеснява съда: той позволява на ищеца да вижда Уили два пъти в месеца.