Кога предците ни са станали месоядни?

Международна група учени описа три случая, при които самки орангутани от Суматра са ловували други маймуни - големи бавни лори (Nycticebus coucang coucang).

Това не просто е любопитно. Въпросът защо и как хората са станали месоядни остава дискусионен. Неясно е също кога нашите предци са започнали да ловят дивеч - преди или след откриването на огъня, пише "Списание 8".

Очевидно ловът се водел целенасочено и не е бил резултат от случайна среща.

Както винаги, специалистите се опитват да намерят отговор, изучавайки нашите родственици - приматите. Известно е, че яденето на месо се практикува от капуцините и бабуините, добре изучено е ловното поведение на шимпанзето, а ето че се появиха и сведения за хищните орангутани от Суматра (тези от Борнео все още не е открито да го правят).

Животинската храна не е основа на храненето им, така че защо им е въобще да ходят на лов? За това има няколко хипотези. За водеща се смята тази за недостиг на растителна храна, но фактите утвърждават обратното: шимпанзето например ловува само в тези сезони, когато плодовете са предостатъчно (може би от изобилието на храна им се иска да хапнат нещо по-различно). Не работят и предположения като социално обединение на самците (по време на лов съставът на групата се променя) и обмен на ядене срещу секс (самците дават на дамите си храна съвсем безкористно).

Любопитно е, че при шимпанзетата на лов ходят основно мъжките, а при орангутаните - дамите. Този път учените наблюдавали подхода на самка, наречена Йет. Тя се отклонила от обичайния си маршрут, покатерила се на дървото, хвърлила оттам лорито и го доубила хапейки. Майката не бързала да сподели плячката с детето си и то започвало да вика, искайки своя дял.

Авторите освен това са изчислили с каква скорост орангутаните хапвали месото. Оказало се, че го правели два пъти по-бавно от шимпанзетата - 161 г в час (при 348 за шимпанзето). Изследователите предполагат, че тези данни могат да се екстраполират и към австралопитеците (челюстите и зъбите им са подобни). Африканският австралопитек трябвало средно да приема между 1200 и 1500 калории дневно. Ако се предположи, че една четвърт от храната му (за съществата, които не са биологично пригодени за месоядни, яденето на твърде много животински протеини е опасно), то той трябвало ежедневно да дъвче месо в продължение на два часа, тъй като не е имал огън. Това не е чак толкова много време, след като не се е нуждаел от време да прави кариера, да си губи времето с телевизия или интернет.

Предполага се, че австралопитеците са живеели в групи (подобно на шимпанзетата и за разлика от орангутаните). Ако са ловували заедно, загубите на време и сила за получаване на храната биха се съкратили драстично. Възможно е също в процеса на социализация хомидините да са започнали да дъвчат по-бързо (каквото виждаме при шимпанзето), така че съседът да не взема хапката им.