Наши фирми бягат в Румъния и Гърция заради тежки забрани

Голяма част от 800-те фирми, които се занимават с търговия с черни и цветни метали, ще се преместят в Румъния и Гърция заради тежките забрани, които предвижда проектозаконът за отпадъците на екоминистерството. Това предупреди председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов, цитиран от "24 часа".

"Ще отворя пункт от другата страна на Дунав мост и ще изкупувам метали от България без никакви ограничения, същото може да става и в Гърция", обясни Малинов, който е и шеф на надзорния съвет на "Норд фолдинг". Транспортът на метали за други държави за ЕС ставал, без да се изискват никакви документи и вече имало практика физически лица от Петричко да продават скрап в Гърция.

С местенето зад граница скрападжиите ще избягат както от изискването да имат документ за произход на металите, така и от забраната физически лица да предават скрап срещу пари.

Вместо бизнесът да се товари с непосилни банкови гаранции, може да се направи застрахователен пул срещу кражбите на метали, предлагат от БАР. Проектът предвижда 50 хил. лв. банкова гаранция за лиценз на фирма и 10 хил. за площадка, което означава общо 70 млн. лв.

"Всяка фирма ще плаща вноска спрямо оборота си и оттук ще се покриват щетите на железниците, електропреносните дружества и телекомите", разказа Малинов.

Едва 0,77% от търговията с метали е от кражби, показва статистиката на БАР. При общ оборот на бизнеса от 2,2 млрд. лв. щетите от кражби са за около 15 млн. лв., твърдят от асоциацията на скрападжиите. Крадените метали се купуват от нелегални фирми и се продават на нелегални леярни, твърди Малинов. "Проблемът не е в правилата в момента, а в контрола", твърди той.

От 15 януари всички скрападжийски пунктове трябва да имат камери, което струва поне по 2400 евро на площадка. От 15 февруари пък пунктовете в жилищните райони затварят, каза Малинов.