Антоанета Христова: Хаосът е пълен

Институциите с музеи вероятно ще бъдат отнети на БАН и ще бъдат дадени на Министерството на културата.

Това съобщи политическият психолог доц. Антоанета Христова в предаването "От петък до петък" по БНР. Основният аргумент е, че те не са достатъчно полезни и са пречки в строителния приоритет на правителството. Хаосът е много пълен, заяви тя.

На практика ние се намираме в пика на прехода, в който всичко тепърва се преподрежда. Това предполага да приемем факта, че наистина нещата са и в наши ръце, защото преходът се намира в ръцете на гражданите. Преходът излезе труден за всеки един от нас. Естествено е да се чувстваме неудовлетворени песимисти, защото перспективата е не ясна, но има формула и тя е много очевидна. Проблемът е, че не я предлагаме, каза доц. Христова.

Приобщавам се към резултатите от изследването на социолозите, които дадоха данни през тази седмица, че българинът изпраща тази година с песимистично усещане по една много проста причина. Усещането е, че няма много светлина в тунела, че нещата остават в рамките на обещаното, а не на реализираното и разбира се от гледна точка на това, че колкото и да търсим опция и алтернатива на практика в България такова нещо няма. Всичкото това нещо кара човек да се чувства като в менгеме и го кара да приема нещата такива каквито са в името на оцеляването, но без да вижда накъде отива живота му, заяви доц. Христова.

Нещата могат да бъдат обобщени в кратко обяснително съждение. Кратко, защото е очевадно и просто и някак си не дълбае дълбоко в душата ни: Независимо от това какво се случва на практика не се появява никой друг, който да е поеме желанието на гражданите за промяна, констатира тя. Каквото и да се случи в България през 2011 година здравото българско мислене и това, че ние развихме през последните години силно адаптационен механизъм към трудни условия- това ни прави такива, че да успяваме да живеем сред тези условия, допълни тя.

Според Христова е успешно, че сме формирали стереотип, който е много повече характерен за поведение свързано със смиреността. Това ни прави такива, че за това у нас нещата стават по-трудно, обясни тя.

Христова обясни, че част от философията на едно обществото е формирано на базата на формиране на усещане на гордост, национално достойнство и любов към себе си като част от любовта към Бога. Може би в тази релация между Бога и човека, която е като че ли много тясно обвързана в другите развити държави, се получава така, че човекът започва да защитава самият себе си, като по този начин изразява по явен начин любовта към себе си. Разликата при нас е, че нашата любов към самите себе си е скрито явление. То не е било декларирано от държавата или от църквата и винаги философията на отдаването на страданието е била много повече подкрепяна от философията на самоуважението и щастието и това ни поставя в друга ситуация, обясни доц. Христова.