Калина Крумова има нова любов

Този път е самата истина - хубавата Калина е влюбена.

Досега тя ревностно криеше от камерите личния си живот и отклоняваше всеки въпрос за него. Този път обаче е готова гордо да покаже на целия свят обекта на любовта си - 3-месечния американски кокер шпаньол Бобо. И да говори за него с часове.

“Щом го видях, и полудях по него”, споделя Калина пред в. "24 часа". Тя попаднала случайно на обявата за новороденото кокерче в интернет. Предлагали го в някакво плевенско село.

“Отдавна имах желание да си взема куче. От пръв поглед разбрах, че това е моето. И че моментът е настъпил”, спомня си депутатката. Сън не спала, докато не й го докарали в София. Още преди това стопаните я предупредили, че кутрето има лек недъг - родило се е с обърнат навътре клепач на едното око. Това само допълнително мотивирало Крумова да избере именно него.

“Всеки ще си вземе здраво куче, нали? Аз искам за това да се погрижа”, отсече още тогава тя. В близките дни на Бобо му предстои лягане на операционната маса, след като вече са му поставени и трите задължителни ваксини. Тогава оченцето му вече ще бъде наред - но и сега е много чаровен, защото изглежда сякаш постоянно закачливо намига.

Дори и след намесата на хирурга обаче Бобо ще е сред малкото кучета, които освен официално име си имат и прякор. Заради клепналото око Калина често го нарича Пират.

А да го кръсти Бобо решила, след като новодошлото бебе за първи път реагирало на повикване с това име. Общо взето станало случайно. Но след като “Атака” мина в опозиция, а малко след това Калина напусна парламентарната група на националистите, приятелите й започнали да я подкачат.

Ето, че Волен Сидеров е прав. Каква си предателка!

Даже и кучето си кръсти на Бойко Борисов, закачали я те заради съвпадението в инициалите. Калина приема майтапите с чувство за хумор, но отрича всякакви премиерски влияния в подбора на име за кучето си.

“В началото реагираше само на Бебе и Бобо. Естествено, нямаше как да остане първото. А като беше непослушен, му се карах: “Бобо! Бой!” И така полека лека си стана направо с име и фамилия – Бобо Бой*”, обяснява тя произхода на инициалите.

А пакости не липсват. По принцип на кутрето му е забранено да се качва на спалнята и въпреки крехката си възраст той отлично знае това. Но явно неудържимо го влече, разказва Калина една от хилядите истории с малкия палавник.

Спяла си една нощ, завита презглава. По едно време се събудила и видяла подреден до нея Бобо. “Погледна ме най-виновно с бялото на очите си, за да не му се карам. На мен ми стана мило и го погалих. А той веднага се направи на заспал, за да не го гоня на земята, нахалникът”, уж се ядосва Калина на Бобовите хитрости.

Признава, че отглеждането на куче е сложно и отнема време почти колкото възпитанието на дете.

Някои от методите й бързо и успешно дали резултат. Други обаче малко се пообъркали.

Преди да започнат с всекидневните разходки след ваксините, установили на терасата място за тоалетна на Бобо. Всеки път след благополучно посещение и свършена работа Калина го награждавала с малко храна.

“Държа я в един шкаф. Той видял това, запомнил и оттогава ходи на терасата с повод и без повод, после се връща и ме води към шкафа. Явно си е решил, че след всяко излизане му се полага награда”, разказва Калина. От няколко дни насам става по тъмна доба, защото след ваксините дългоочакваните всекидневни разходки вече са позволени. А

Бобо се оказал голям хаймана. Явно е бил доста нетърпелив да види околния свят, защото при единичните кратки излизания от вкъщи преди ваксините категорично отказвал да се прибере. “Скитник със скитник, иска да мери улиците само. А изляза ли без него, веднага си свършва работата вкъщи за отмъщение”, разнежва се Калина. Много й е тъжно да го оставя сам вкъщи и се ядосва, че имат толкова малко време за игри у дома. Макар че те невинаги са безопасни. Депутатката примирено и отдавна е прибрала за неопределено време всички любими поли и рокли.

“Защото краката ми са целите изподрани и е абсурд да ги покажа. Приличам на ветеран от войните”, въздъхва тя.

Бобо се очертава и страхотен ревнивец. А негов първи съперник за вниманието на Калина е омразният компютър. Седне ли стопанката му пред него, той започва гневно да се катери по клавиатурата и да лае по монитора.

Главното обаче е, че в негово лице Калина има истински верен приятел. Дори в беда.

“Най-често щъка из вкъщи и се чуди каква поразия да направи. Много е енергичен. Една вечер обаче се бях разстроила много за нещо и заплаках. Той веднага се укроти, седна насреща, впери поглед в мен и започна да скимти. И така си поплакахме заедно”, усмихва се Калина.