В новооткритата църква в Созопол са правени християнски погребения

Площта, която се обработва е огромна, много бързо трябваше да достигнем до основите, за да се изясни каква е запазената архитектура, има ли опасност от бързо разрушаване, тъй като предстои зима, поясни Дражева.

Едновременно с разкопките върви и проектирането на аварийната консервация. В многовековната история на Созопол най-интересният отрязък от време по отношение на укрепителната система на града е от края на 4-ти до 13 век.

Археолозите се радват на много добре запазената крепостна стена, висока 7,30 м, най-високата съхранена като оригинал, открита на територията на България досега. Открит е и вход със специални функции, който е на 15 метра от централния.

Второстепенният вход е в центъра на шийката на провлака, но малко встрани – югоизточно от него. Той е второстепенен като стопанско и гражданско значение, но не и от гледна точка на неговото военно значение.

Вероятно в началото на 6 век, след тежките нападения на черноморските градове от варварите от север и от пиратите по море, се е наложило удвояването на крепостната стена и изграждането на специален вход с 4 м ширина с две кули – бастиони.

Непосредствено пред входа, на 40 метра е изградена църква, с датировка 6 век. Тя е просъществувала до края на 13 век и може да се счита, че е една от най-добре запазените от откритите до сега в Созопол 6 храма от средновековния период.

Християнски погребения са разкрити в новооткритата църква на Созопол, съобщиха археолозите. Екипът с научен ръководител Цоня Дражева използва максимално хубавото декемврийско време за разкопки по Южната крепостна стена в Созопол.

Това е проектът, който има за цел извършването на спасителни археологически проучвания, консервацията и реставрацията на началото на стената с двете кули и вход между тях. С този участък ще се завърши реставрацията на цялата Южна крепостна стена. Работата по него започна на 23 ноември т.г. и ще продължи около две години.

Този няколко пъти преустройван вход показва каква е била тактиката на отбранителите на крепостта. 4-метровата ширина дава възможност за бързото излизане на конници - един малък конен отряд, който да реагира при нападение на портата или ползването на тежкобронирана кола с метателни уреди, обяснява Цоня Дражева.

Според археологическия екип най-интересното е, че църквата е превърната в костница и е изпълнявала функцията на гробно място. Това се проследява по извънредно интересните находки – явно по времето на османската империя християнските църкви и прилежащите към тях терени са единственото място, където християните - българи или гърци, живеещи в града, са можели да погребват своите мъртви.
Проследявайки в некропола многослойно препогребване в отделни части, които са сформирани като малки гробници, археолозите стигат до заключението, че почти два века тя функционира като средищно място за християнски погребения на жители от града, а може би и от околностите.

Археолозите не са имали очаквания, че стената ще бъде толкова висока и добре запазена, тъй като доста е пострадала през последните 70 години. От нея дори са вадени камъни за строителството на къщите на новите заселници още през 30-те години. А с изграждането през 80-те години на крайбрежната алея с много заведения, новите постройки почти изцяло закрили древния зид.
Установи се, че едната кула, която съм проучвала още през 1986 година, е разрушена с около 2 метра, изравнявали са, за да направят част от кухнята на ресторант, който и в момента функционира, разказа Цоня Дражева.

Реализацията на проекта ще сложи край на незаконната намеса в старините и ще оформи пространството между сега съществуващия храм „Св. Св. Кирил и Методий, морския бряг и площад „Хан Крум”. Така ще се създаде един прекрасен туристически маршрут.