Строителната гимназия: Не искаме Валентин да е нашето лице

Училището ни има 102-годишна история и по никакъв начин не искаме неговия имидж да се свързва с един единствен човек.

Не искаме Валентин да е лицето на нашето училище. Това заяви в студиото на бТВ Невена Минчева, училищен психолог на столичната строителна гимназия – училището на 15-годишния Валентин Стоянов, който остави момче без един бъбрек след тежък побой.

Познавам добре момчето, познавам и родителите му. Правили сме общи срещи с тях по повод различни инциденти. През миналата година той започна да прави повече неизвинени отсъствия, взеха се необходимите мерки, разказа тя и обясни, че момчето има загрижени родители, които, по думите й, са му осигурили всичко, за да се чувства добре. От тази година до към края на октомври ние не сме имали сигнали това момче да проявява каквито и да било действия, които да навредят на ученици. Разговаряла съм с колеги, които казват, че не са имали проблеми с него. Децата от класа му го приемат като един от тях, готови са да го приемат обратно в клас, разграничават постъпката му от самия него като човек. Според тях той е искал да изрази по някакъв доста деструктивен начин себе си, обясни още психологът.

Работим активно с Детска педагогическа стая - инспектор ни подаде четири имена на деца и с тях бяха проведени разговори. Работили сме с тези деца, идваха и колеги от Закрила на детето. Разберете, това става след часовете – ние носим отговорност за децата само когато те са в училище. Възпитанието на едно дете е много сложен процес. При нас той идва вече на 14 години, влияние е оказало и предишното училище. Никой не е казал, че всички деца в групичката от побойници са от нашето училище, може да има и присъединени. Никой не реагира, никой не вдига 112, за да се обади и сигнализира и при двата случая – това проблем и на обществото ни, заключи Невена Минчева.

Нещата се случват в изключително кратки срокове, а с това дете трябва да се работи. Ние не знаем какво се случва в живота на момчето извън училище. Родителите са взели мерки - след като Валентин излезе и изтърпи наказанието си, той ще отиде при терапевт, който родителите са намерили. Подходът трябва да е системен. Нека не си представяме Валентин като едно едро момче, което върви по коридорите и бие децата. При него трябва да се работи за това да се научи да изразява по здравословен начин агресията си, каза още психологът.

Между нашите две училища няма вражда, това е единичен инцидент. Всъщност инцидентите, за които знаем са два - това са този на 7 ноември и втория, разиграл се пред 35 СОУ. Веригата се къса и всички хора си казват „ние си свършихме работата, какво повече да направим”. Трябва да има по-добра координация между институциите, коментира помощник директорът по учебната дейност Наташа Грунева.

Не сме имали проблеми с него. При първия случай, който е станал пред училище, е можело да се намесят много хора, случайни свидетели. Компанията, в която се движи е изключително важна. Учениците прекарват повече време навън, от колкото у дома, смята Сюзън Славчева – председател на ученическия парламент в училището.

Аз лично познавам Валентин само визуално, поздравявали сме се в коридора. Не е посягал на никого. Училището е много опетнено, мен лично ме е срам. Проведохме среща с 35 СОУ – ще се борим заедно срещу насилието. Основата ще тръгне от двете училища. Мислите ли, че той не се чувства зле за това, което е направил, попита десетокласничката Виктория Галева.