Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата, с която на подсъдимия Лазар Колев е наложено наказание „доживотен затвор без замяна”, за това, че на 28 януари 2006 год., с цел да бъдат прикрити други престъпления (изнасилване и блудство), при условията на опасен рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен начин, умишлено е умъртвил сестрите Росица Белнейска и Христина Белнейска.
Това съобщиха от Съдебна палата-Пловдив. Осъден е да заплати на родителите им обезщетение за претъпени морални вреди общо в размер на 400 000 лева.
Съдът прие, че повдигнатите обвинения срещу Лазар Колев са доказани по категоричен начин, а защитната му теза, макар професионално поднесена, е изцяло опровергана.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните.
Изцяло е възприето заключението на изготвената по делото ДНК експертиза, според която под ноктите на Росица Белнейска и в тялото на Христина Белнейска е открит биологичен материал, идентичен с ДНК профила на подсъдимия.
В решението, много внимателно са обсъдени показанията на свидетеля В.С. Пред него подсъдимият разказал, за срещата си с момичетата, за извършеното от него спрямо тях и за хронологията на събитията, станали в нощта на 27/28.01.2006 год.
Разговорите между двамата са водени по време на престоя им в следствения арест.
Всички детайли от думите на този свидетел са съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства. Съдът е приел, че те напълно им съответстват. Освен това намират потвърждение и в изготвената по-късно седморна съдебномедицинска експертиза.
Наложеното наказание на подсъдимия, доживотен затвор без замяна, е справедливо, понеже извършеното е изключително тежко и деянията са с висока степен на обществена опасност.
В решение от 120 страници, съдът е направил изчерпателен анализ на показанията на над 50 свидетели, 40 експертизи, включително и заключения, изготвени в чужбина. Материалите по делото са събрани в 30 тома.
Според Апелативния съд, деянията са извършени от Лазар Колев на 28.01.2006 год. в района на гр. Пазарджик и м. „Грамадите” край Брацигово, по начина, по който са описани от обвинението. Прокуратурата е доказала по време на съдебния процес всички факти, въз основа на които може да се направи извод за виновността на подсъдимия.
Безспорно установено е, че приложените по делото като веществени доказателства нокътни изрезки са на двете момичета и са точно тези, които са иззети преди извършване на аутопсията на телата им. Това е потвърдено от две съдебномедицински експертизи, изготвени от български специалисти. Резултатите от тях са проверени и посредством назначена експертиза в Австрия. По време на съдебния процес е осъществена видеоконферентна връзка с вещото лице от тази лаборатория. Един от най-добрите австрийски специалисти в ДНК анализа изцяло е потвърдил изводите направени от българските експерти.
Магистратите са преценили, че алибито на подсъдимия за пребиването му при свои близки в нощта на убийството е изцяло оборено. Макар първоначално пред полицията трима свидетели да са потвърдили, че на 27/28.01.2006 год. Лазар Колев е пренощувал у тях, по време на следствието, в разпити пред съдия, са заявили, че това не отговаряло на истината, а им било внушено от роднини на подсъдимия.
Пловдивският апелативен съд не е възприел становището, изразено пред Окръжния съд, от тримата експерти извършили аутопсията на Христина Белнейска, които заявили, че смъртта й е настъпила до денонощие от намирането на тялото. Тази теза е проверена от седем вещи лица, които са посочили, че минусовите температури в м. „Грамадите” са оказали консервиращо въздействие върху пострадалите и е напълно възможно телата да са престояли 3-4 дни, преди да ги открият.
Не е приета и тезата на петорна експертиза, според която основните наранявания по Росица Белнейска и Христина Белнейска са в резултат на пътнотранспортно произшествие, а сексуалното насилие спрямо тях е инсценирано. Тези изводи също са опровергани от седморната експертиза, в която вещите лица са категорични, че нараняванията на момичетата са получени от удари с юмруци, ритници и твърди предмети, включително и притискане към земята. Безспорно е установено, че и с двете са осъществени действия против половата им неприкосновеност.
Съдът е преценил, че по време на разглеждане на делото пред Окръжния съд в Пазарджик не са допуснати никакви процесуални нарушения. Правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълен обем. Дори пред Апелативния съд се и стигнало до момент, в който защитата е искала събиране на доказателства, за да опровергава съдържанието на представена от самата нея пред първата инстанция заповед за прекратяване на трудов договор на подсъдимия. Всички основателни искания са били уважени. Събрани са и нови писмени доказателства, които са имали съществено значение за установяване на истината по делото. Първоинстанционният съд е разпитал 14 нови свидетели, които не са посочени в обвинителния акт, но са били поискани от страните по време на процеса.
Като напълно неоснователно е прието твърдението, че председателката на първоинстанционния съдебния състав била предубедена при разглеждане на настоящото дело. Пред Апелативния съд се събраха писмени доказателства, че не съпругът й е участвал като защитник на Лазар Колев по дело от 1999 год., а неговият баща, който е починал през 2001 год. Твърденията на подсъдимия и майка му за възникнал конфликт със тогавашните му адвокати са непоследователни и взаимно противоречиви.
Пловдивският апелативен съд е приел, че при разглеждането на делото са спазени всички изисквания на закона и Европейската конвенция за защита правата на човека. Наказателното производство е проведено обективно, всестранно и пълно и присъдата постановена след справедлив и честен съдебен процес.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)