Искат фонд за обезщетения при лекарски грешки

Фонд, който да обезщетява пациентите, пострадали заради лекарска небрежност, поискаха пациентски организация, съобщи бТВ. Те настояват точно такъв текст да бъде записан в Закона за правата и задълженията на пациентите. Проектът в момента се обсъжда от здравната комисия към парламента и неправителствени организации.

Ако законът бъде приет, това ще бъде първия нормативен акт, който определя правата, но и задълженията ни като пациенти. Лекарите няма да имат право да ни отказват достъп до информация за заболяването, трябва да знаем с какво ни лекуват, да ни се предложи второ мнение.

Трябва да знаем и колко точно плащаме например за избор на екип дали да направим дарение. Ако ни бъде отказана информация глобата е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение може да се стигне до лишаване от правото да се упражнява медицинската професия за половин година.

19-годишната Деяна почина след раждането на детето си, а 4-годишната Гергана си отиде заради усложнения при операция на сливиците. И така се стигна до писането на закона.

Според пациентски организации, такива случаи могат да бъдат разглеждани от фонда за обезщетение, който да действа постоянно. Той трябва да се произнася дали има допусната небрежност в рамките на половин година. Обезщетенията могат да идват от застрахователите.

„Пациентът си пише жалба, такива жалби във Франция например на 60 млн. население има 400 хиляди. У нас имаме три, а според нас има над 1000 лекарски грешки на година”, каза Пламен Таушанов, председател на Асоциацията за закрила на пациентите.

Не всички в неправителствения сектор са съгласни с фонда

Аргументът е, че такива казуси трябва да се решават в съда. Предлага се обаче с обществени средства да се поемат разходите за долекуването на пациента.

Жени Адърска, Национална пациентска организация, изтъкна като недостатък липсата на клинична пътека за изписване на консумативите за лечението, които често надхвърлят като стойност например операциите.

От здравната комисия казват, че целта на закона, не е да се атакуват лекарите. А мястото на дефиницията за лекарската грешка и наказания не е там.

„Не винаги лекарите са виновни за всичко, понякога се лепва едно клеймо на един специалист, и когато започнат да се търсят доказателства в съдебно дела се оказва, че не е виновен”, смята Десислава Атанасова, председател на Комисията по здравеопазване към НС. Законът може да влезе за обсъждане в пленарна зала преди депутатите да излязат в зимна ваканция.

От Българския лекарски съюз също имат своите предложения. Според тях е редно да се създадат независими комисии, в които да участват лекари, свещеници и психолози. Те ще се намесват в случаите, когато пациента се откаже от реанимация или лечение.