ЕК се зае с БДЖ

Европейската комисия започна задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания БДЖ.

Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството, и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос на дружеството към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

През май 2011 г. България уведоми Комисията относно увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011—2016 г. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения. Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на дружеството чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка.

БДЖ извършва услуги както за превоз на товари, така и за международен пътнически железопътен превоз. Дружеството осигурява 80% от вътрешния товарен транспорт и 100% от превоза на пътници. В края на миналата година Комисията временно одобри публично финансиране в размер на 249 млн. лв. (приблизително 128 млн. евро) за дружеството, тъй като неговото внезапно закриване би предизвикало големи смущения, както и за да даде възможност на България да представи план за преструктуриране, гарантиращ неговата бъдеща жизнеспособност и други ключови аспекти. Помощта обаче не бе предоставена.

Комисията има редица съмнения по отношение на плана за преструктуриране, представен през май, включително относно жизнеспособността, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали дружеството действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични. Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на дружеството към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.

Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ съгласно раздел 4 от Насоките на ЕС за държавните помощи за железопътния транспорт. До момента обаче България не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка.