Готите също са оставили следи по българските земи

По нейните думи за периода на късноримската епоха за отливане на бижута са били използвани калъпи от камък или мрамор, докато калъп от глина се открива за първи път.

Според историческите извори през IV в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Вулфила, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки на готски език.

Древният римски град е основан през 102 г. сл. Хр. от император Траян в чест на победата на римската армия над племената на даките, но в края на III век е превзет при нашествието на вестготите, обясни Църов.

Уникален глинен калъп за отливане на бижута от злато и сребро, датиран от IV в. сл. Хр., е открит при проучванията в археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край Велико Търново, съобщи доц. Павлина Владкова, археолог от Регионалния исторически музей (РИМ), ръководител на проучванията.

Според археолога Иван Църов, директор на РИМ-Велико Търново, находката е свидетелство за присъствието на готските племена по българските земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите.