Парламентът изостава в борбата с организираната престъпност и корупцията

Опозицията пък не изпълнява ролята си и не използва парламентарния контрол, за да бъде активна по този въпрос.

Това са част от изводите в доклад на Фондация "РискМонитор" на тема: "Роля на Народното събрание в борбата с организираната престъпност и корупцията (2001 - 2011 г.)", съобщи КРОСС.

Част от проблема е липсата на специално законодателство. Няма и достатъчно експерти.

"Крайно време е да им поставим въпроса, как така никой нищо не прави и всички могат да печелят от нещо от което всички ние губим", категорична бе тя.

Парламентът изостава значително по отношение на активността в борбата с организираната престъпност и корупцията. Огромна част от законодателството в тази сфера се предлага от Министерски съвет, а не от депутатите.

Препоръките на експертите са да се създаде специализирана подкомисия към комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, която да бъде постоянна. Да се създаде специализирана администрация към тази подкомисия, която да дава адекватна експертиза на депутатите, за да бъде работата на комисията ползотворна. Целта на тази подкомисия ще бъде и да събере на едно място прокуратурата, съда и МВР.

"Задачата на парламента е контролна - да пита изпълнителната власт до каква степен изпълнява закона и оползотворява дадените й ресурси. В този смисъл парламентарен контрол до момента не се осъществява, защото депутатите обичат да се изживяват като разследващи", каза Стойчо Стойчев.

"Бях приятно изненадан от факта, че в България през последните 10 години са извършени сумати действия в тази посока. До този момент дори е направено всичко, което е мислимо, на принципа проба-грешка. Нещата, които зависят от голия ентусиазъм вече са свършени. Липсва ни последователна политика в борбата с организираната престъпност и политическата корупция", коментира проф. Георги Димитров. През последните години са създадени множество институции, посветени на тази цел, но те не са парламентарни, а предимно институционални. "Последователната политика означава те да започнат да работят синхронизирано, а не всяка в името на своите си цели. Тук е ролята на Народното събрание", посочи експертът.

Според проф. Румяна Коларова, парламентът няма стратегия и това е общ проблем, а не само по отношение на корупцията и организираната престъпност. "Това, което ме изненада, когато започнах да изследвам институционалните факти, беше че по всички основни приоритетни теми нашата изпълнителна власт - Министерският съвет, има една добре разписана програма, която се осъществява последователно година по година. Народното събрание обаче, висшият законодателен орган у нас, няма законодателна програма, по която да работи", каза тя. В сайта на НС може да откриете стенограмите от всички заседание дори на ВНС и на отделните комисии, но не може откриете стратегия, допълни Коларова.
Според нея, темата за корупцията е като "кокошката със златните яйца".

"През последните 12 години всяко едно правителство, всеки едни управляващи, са формулирали като свой приоритет борбата с организираната престъпност и корупцията. На всеки едни избори смяната на мнозинството винаги е ставала, защото партията-победител е обещавала радикални и твърди мерки в тази сфера. Опозицията пък винаги е критикувала управлението за липса на действия. Учудващото е, че хората 12 години поред продължават гласуват за това и да го искат от всички нови. Като че ли всички имат полза от тази тема и всички я експлоатират. Дори за отиващите си от властта", посочи Румяна Коларова.

Най-големия дефицит на законодателната власт е, че липсва каквато и да е професионализация, смята Румяна Коларова. Двата механизма за това са специализираните комисии, чиито членове обикновено са бъдещи и бивши министри. "В нашия парламент абсурда е пълен - нямаме нито един бивш вътрешен министър, който да е член на комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Само един - Михаил Миков", посочи тя. Вторият механизъм може да се илюстрира с това, е на Запад всяка една партия загуби избори, сменя старите си депутати. В България партиите се окопават. Когато една българска партия загуби изборите, тя изпраща свалените министри в парламента.