"Файненшъл таймс": Силвио, време е да си вървиш

Италия трябва да запази себе си, за да запази и Европа. Италианският парламент трябва да има предвид това при днешния вот, подчертава в заключение "Файненшъл таймс".

Силвио Берлускони никога не се е притеснявал да демонстрира шумно безбройните си постижения. Но фактът, че правителството му е първото, неуспяло да получи одобрение за държавния бюджет, е нещо, с което дори експертът шоумен не би могъл да се похвали, пише в редакционна статия британският в. "Файненшъл таймс" по повод днешния вот на доверие към италианския кабинет.

Това е второто подобно изпитание за италианския премиер - първото беше през декември 2010 г. Оттогава Берлускони се крепи на магия, придържайки се към класическия парламентарен авантюризъм. Точно това му умение обаче доведе Италия до политическа безизходица, блокирайки структурните реформи, от каквито страната отчаяно се нуждае. Това на свой ред доведе до криза на доверието, подкопала фискалните позиции на Италия и изложила на риск оцеляването на еврозоната, подчертава вестникът. Сега на тази безизходица трябва да се сложи край. Италианските парламентаристи трябва да намерят изход от този фарс, спускайки завесата след този плутократ-политик, пише "Файненшъл таймс".

Аргументите на Берлускони, че трябвало да остане на власт, са меко казано неубедителни. Седемдесет и пет годишният премиер твърди, че може да донесе политическа стабилност на Италия и че ще извърши икономически реформи. Фактите обаче говорят друго. Претенциите му, че ще гарантира стабилност, са опровергани от многото поражения и неизпълнени ангажименти на коалицията му след миналия вот на доверие. Колкото до обещанието му да съживи икономиката, тук нещата изглеждат толкова банални, колкото и управлението му, при което бизнесът и политическите му интереси станаха почти се сляха.

Ако правителството падне, страната би трябвало да ускори процеса на икономически реформи. Теоретично това може да направи
десноцентристко правителство, оглавено от друг лидер, но предаността на парламентаристите към премиера като че ли изключва този вариант. Най-безвредното решение е бързо да се върви към предсрочни избори, може би след като едно временно правителство направи необходимото, за да гарантира фискалната дисциплина на страната и промени непопулярното изборно законодателство, давайки възможност на избирателите да избират пряко своите представители.