Православните християни почитат днес Св. Петка. Празникът в чест на Св. Параскева (Параскева на гръцки означава "петък" оттук и българския варинант - Петка)- Света Петка Търновска - Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.
Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия (Мраморно море), а родителите и били благочестиви и уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Тя следвала примера на Св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка.
Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която Св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.
Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите и в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно, дори в средновековна Европа.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)