10 години без Владимир Грашнов

Днес се навършват 10 години от смъртта на Владимир Грашнов. На 9 октомври 2001 г. той издъхва едва на 48 години в Правителствена болница обграден от най-близките си хора. За приятелите си той беше просто Владката. Широко скроен, бизнесмен с размах, който в първите години на демокрацията изгради истинска империя никога не забрави човешкото в себе си. Не се самозабрави и помагаше на всеки, който го търсеше в митичния офис на ул. „Балша”. Обожаван от сините фенове, след като им подари едни от най-незабравимите години в историята на отбора на народа „Левски”. Той беше истински човек, разказват за него приятелите му. Грашнов беше президент на „Левски”, солиден спонсор на една дузина вестници, театри и манастири.

Шефът на „Мобилтел" е идеологът на изкупуването на акциите на Левски през 1998 г., когато отборът е собственост на Томас Лафчис. По това време преди началото на футболния сезон „Мобилтел" става генерален спонсор на сините и според рекламния договор трябва да осигурява по 200 хил. германски марки годишно. Парите обаче са похарчени още до края на 1998 г. и Лафчис е принуден да помоли за допълнителни средства. Срещу солидна сума Левски преминава под оперативното управление на Владимир Грашнов, който облича с доверие своя добър приятел Наско Сираков. Лятото на 1999 г. е златният век за сините. Сираков разполага с пълните правомощия за селекцията и огромна подкрепа от Владимир Грашнов. Президентът дори не се замисля да извади умопомрачителна сума за заплатата на европейския клубен шампион с Цървена звезда Люпко Петрович.

На бюрото на Грашнов неизменно стои огромен макет на стадион „Раковски" такъв, какъвто си го представяше бизнесменът. Искаше да построи уникален за България спортен и футболен комплекс, който да бъде на разположение на ПФК „Левски", но така и не доживя да види идеята си реализирана. Един от най-тежките моменти в бизнес историята на Грашнов е натиска от правителството на Иван Костов. По думите на тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, Командирът настоял босът на Мобилтел да прехвърли 34% от мобилния оператор на държавата. И да се откаже от Левски. Грашнов поема риска и се опълчва на тогавашния първи. По-късно споделя : ”Мечтая си никога повече български бизнесмени да не преживяват това”

Личната история извън бизнеса на Владимир Грашнов е също достойна за роман. Баща му Марин Грашнов не бил от любимците на Тодор Живков. Въпреки респектиращата му биография - партизанин, строител на социализма Тато го маха от ЦК. Заподозрял го е, че подготвя заговор за свалянето му и го заточва посланик в Египет. После го пенсионира на 54 години.

Владимир Грашнов е луда глава още от младини. Жени се за Бранимира Антонова, прочула се като първата "Мис България". Когато се срещат и залюбват, и двамата са на по 19. Родителите на Грашнов обаче посрещнали на нож идеята за сватба. "Ще учите, ще дружите, пък после ще видим!", отсякла майката. А пък Марин Грашнов бил още по-категоричен: "Аз син за женене нямам!", троснал се той на младото момиче и приключил "сгледата". Най-любопитното е, че двамата влюбени са астрални близнаци. Родени са през 24 часа в един родилен дом. А преди да се запознаят, едва прескочили трапа. Тя е балерина в музикална група "Сребърните гривни". По време на турне Бранимира получава преплитане на червата от една ледена кола-кола. Оперирали я във Враца, едва я спасили. Малко след това се среща с Владо Грашнов на купон в неговото жилище. Той току-що е излязъл от казармата и едва оцелял след операция от спукан апендицит, направена в последния момент, защото не му повярвали, мислели, че се глези. Тръпката между Брани и Владо обаче била толкова силна, че нищо не можело да ги спре. Родителите на Грашнов му конфискували паспорта, само и само да не се жени за "миската". Ситуацията изглеждала патова. Тогава бъдещият шеф на "Мобилтел" потърсил убежище в дома на изгората си. Но и това място не било сигурно. За да не го открият, Грашнов решил да се скрие във... Троянския манастир при игумен Геласий. Там подменил всички надписи по стаите и с парите се върнал в София. След четири години обаче пътищата на Бранимира и Владимир се разделят.

Години по-късно пламенната любов е заменена с взаимното доверие. Грашнов го открива в Лора Видинлиева. Бизнес дама с бурна биография, желязна хватка и безброй приятели в шоусредите. Решават да се разпишат в гражданското за пет минути, а са първи дружки от много петилетки. "Аз бях в този период сама. Той дойде при мен да говорим за бизнес. И каза нещо, което ме предизвика да му кажа на шега "ами тогава да се оженим". Той каза "добре". И си остана завинаги. Най-хубавите ми години откъм обич, спокойствие и хармония бяха с Владката. Ние нямахме никакви проблеми", разказва Видинлиева.

Следват 15 години щастие. До 9 октомври 2001г. Лора до последно е с него, заедно с дъщеря му Мария . „Той до последно вярваше, че мога да направя нещо, когато умираше. Аз наистина се мъчех страшно много да направя. Жестоко е да видиш този, когото обичаш, да гасне пред тебе. Никога не мога да го забравя...", излива душата си в интервю Лора. Така завършва историята на една от най-ярките личности в българския бизнес. Верен приятел и човек с огромно сърце.

Почивай в мир, Владо!