Убиецът на 6 деца: Съжалявам, ще си понеса наказанието

С Данаил Георгиев разговаря Николай Грудев. Ето и част от разказа на момчето публикуван в 24 часа.

Пет месеца след катастрофата в Симеоновград, при която загинаха 6-има тийнейджъри, дознател Емилия Янева връчи на 23-годишния Данаил Георгиев постановлението за привличането му като обвиняем. То е по чл. 343 от НК и предвижда наказание от 3 до 10 г., а в особено тежки случаи до 12 г. затвор за причинена смърт при пътно произшествие по непредпазливост.

Според запознати с разследването възможно е Данаил да не е бил на волана. Едно от обстоятелствата е, че пожарникарите го вадили от задната, а не от шофьорската седалка. В същото време въздушната възглавница се е отворила и би трябвало защитният балон да е залепил водача на облегалката на предната седалка. Медиците продължавали да вадят парченца оттонираното задно панорамно стъкло от гърба и таза на пострадалия. Той нямал травми по гърдите.

Адвокат Петър Петров вчера не пожела да се ангажира с коментар за подробностите около делото. “И спътници, и очевидци са категорични, че автомобилът е бил управляван именно от обвинения днес, каза наблюдаващият делото прокурор Павел Жеков. (24 часа)

- Данаил, как стана катастрофата?

- Не си спомням нищо. Но не вярвам по такъв път с такава скорост да съм карал. И при това пиян. Досега, когато са ми предлагали да карам пил, винаги съм отказвал. Но нищо наистина не си спомням - нито как сме се събрали да празнуваме, нито след това.

Ако мога да си спомня нещо, ще е добре за всички. Ако съм виновен, ще си понеса вината.

- Как живееш?

- Как да живея, когато много хора ме наричат убиец, как да живея?

- Излизаш ли навън?

- Не, стоя си само вкъщи. Не съм излизал, освен когато ходя по доктори. Лежа на леглото, гледам телевизия, малко интернет.

- Какво става с твоите приятели, идват ли да те виждат?

- Някои идват, да. Но разбрах, че в този живот няма приятели.

- С твоя братовчед Живко (който е обвинен, че е дал ключовете от колата си на Данаил - б. а.) виждахте ли се? Коментирахте ли станалото?

- Само веднъж сме се виждали. Как да го намеря, не излизам от вкъщи, нямам му телефон.

- Добре ли си здравословно?

- Не, още ходя по лекари. Постоянно ми вадят стъкла от гърба и от таза, и то все черни.

- Ти кога разбра, че се е случило нещо лошо?

- Още в болницата нашите ми казаха, че съм катастрофирал. Когато се събудих в болницата, не знаех нищо. Не знаех, че е имало смърт.

- Ти познаваше ли тези деца?

- Да, познавах ги. Много съжалявам, че е станало така.

- Не можеш постоянно да си стоиш вкъщи. Как смяташ да продължиш живота си?

- Ами първо сега е моментът да се докаже кой е виновен, още нищо не е доказано. И да съм аз виновен, ще си понеса наказанието.
Ако не съм... Има много факти, че това може да е така... Никога не съм карал пиян. Не е вярно и това, което се говори - че преди съм карал без книжка.