Розовото масло се превръща в непреодолимо туристическо изкушение

Българското розово масло привлича все повече туристи, най-вече чужденци, които отблизо искат да видят как се произвежда уникалния продукт. Все по-често у нас се организират групови туристически посещения, свързани с производството на розовото масло - от отглеждане на розовите масиви до преработката на цвета и добиване на крайния продукт. Това разказа Стоян Стоянов, собственик на първата у нас частна розоварна с етнографски комплекс.

Технологията на обработка, беритбата, свойствата на розовото масло, приложението на крайните продукти - всички тези неща предизвикват силен интерес сред туристите. По време на розобера туристи от цял свят се включват в беритбата рано сутрин и след това имат възможността да видят как от набраните от тях рози се получава розовото масло, обяснява Станислава Стоянова, която работи в частната розоварна с етнографски комплекс, намираща се край село Скобелево.

Дори българите са малко запознати с обработката и качествата на българската маслодайна роза - Роза дамасцена, отбелязват създателите на етнографския комплекс. Много хора идваха в розоварната, за да разберат различни факти за розовото масло и така се роди идеята да направим етнографски комплекс, в който посетителите да се запознаят с техниката на производство на розовотберитбао масло, прилагана преди 350 години и технологията, прилагана сега, посочва Станислава Стоянова.

Етнографската част към дестилерията в Скобелево е създадена преди четири години, а през 2010 г. комплексът е отличен с наградата "Туристическа атракция номер едно в регион Централна Стара планина". Годишно комплексът отчита около 30% увеличение на посещенията на туристи. "Докато в началото идваха около 3000 души на година, то сега техният брой е 10 000", коментира Стоян Стоянов.

Цели 4 500 евро струва един килограм розово масло, за производството на който са нужни три и половина тона розов цвят. Стоянова обяснява, че цената е толкова висока, защото производството изисква изцяло ръчна и много трудоемка работа. И в това могат да се уверят посетителите на етнографския комплекс. В сезона на розобера те, заедно с берачите, могат да съберат розов цвят от масивите към розоварната, които се простират на 150 декара в подножието на планината. За чуждестранните групи розоберът е екзотично занимание и с голямо удоволствие се включват в него, независимо че започва рано сутрин, коментира Стоянова.

След като са набрали розов цвят, в етнографския комплекс туристите могат да научат как той се преработва чрез метода на двойната парна дестилация, който е изцяло български патент. В комплекса са показани както дестилационните инсталации, прилагани днес, така и казаните за розоварене, използвани преди 350 години. Тогава българите са заимствали технологията на производство на розовото масло от начина, по който се е правила ракията по нашите земи. Това е причината казаните за дестилация на розовото масло да приличат на казаните за варене на ракия, обяснява Станислава Стоянова.

Едно от нещата, които впечатляват най-вече туристите, са качествата на българската маслодайна роза, коментира Стоянова и допълва, че малко от чужденците подозират за свойствата й. Около 300 са съставките на розовото масло, като част от микроелементите в него още не са изучени и крият "неподозирани" качества, обяснява тя. Известните обаче свойства на продуктите от Роза дамасцена се прилагат в козметиката, в медицината, та дори и в хранителната индустрия. В кремовете за лице и тяло розовото масло се използва заради противосъстаряващия му ефект, тъй като то регенерира най-горния слой на кожата. Това обяснява и легендата, според която египетската кралица Клеопатра всеки ден е вземала вана за кадифена кожа, като прибавяла масло от розови цветове.

Розовото масло е част от парфюмите, тъй като има силен аромат, а и защото задържа за по-дълго време качествата на останалите компоненти от ароматната композиция. Розово масло и розова вода се препоръчват за медицински цели. Те помагат при проблеми с бъбреците и храносмилателната система, а така също действат и противопростудно. Маслодайната роза се използва и като продукт за ястия и напитки.

Розова ракия, сладолед от рози, сладкиши, овкусени с розова вода, захаросани цветове - това са само част от нестандартните кулинарни решения. През 1670 година Роза дамасцена е пренесена в България от Дамаск (Сирия), откъдето идва и името ѝ. В България - в Казанлъшката и в Карловската долина, пренесеното от Азия растение намира благоприятни условия за отглеждане - песъчлива почва, влажен въздух, защитата на Стара планина и Средна гора от северните ветрове.

Условията на отглеждане и начина на преработка на розите са причините днес експертите да оценяват българското розово масло като най-качественото и с най-силни свойства, обясняват от розоварната в Скобелево. Собственикът Стоян Стоянов посочва, че икономическата криза не се е отразила върху търговията с розово масло. Розово масло на едро той продава само за чужбина, като сред страните, за които се изнася българският продукт, са САЩ, Франция, Япония.