Еколози: Зараза заплашва Витоша, идва екокатастрофа

Еколози предупреждават, че гората във Витоша може да стане жертва на зараза, която се разпространява мълниеносно. В отворено писмо адресирано до екоминистърът Нона Караджова, земеделският министър Мирослав Найденов и столичният кмет Йорданка Фандъкова те настояват за спешни мерки.

На 22 май 2001 год. в района на с. Владая се заражда смерч. Скоростта на вятъра достига 120 км в час. Бурята върлува в местността Офелиите и в района на хижа Кумата, като са повалени 160 дка гори, се посочва в писмото. След това преминава през цялото Витошко плато и връхлита резерват Бистришко бранище, унищожавайки 620 дка смърчови гори. Стихията нанася значителни щети и в с. Железница. Следствие на смерча повалената дървесина е изчислена от специалисти на Министерство на околната среда и водите в размер на 25 000 куб.м.

Резерват Бистришко бранище е обявен за защитена територия заедно с обявяването на Витоша за природен парк. Площта му е 10 620 дка, като 6050 дка са заети от уникални смърчови екосистеми, в които са включени 7 форми на смърч. Останалите 4570 дка са заети от обикновена високопланинска тревна и храстова растителност и скални комплекси.

През 1977 год. с Решение на тогавашния Генерален директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар Мбоу резерватът Бистришко бранище е включен в програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера” и в Световната мрежа на биосферните резервати с цел опазване на смърчовите гори. Резерватът от 1998 год. е изключителна държавна собственост и се стопанисва от Дирекцията на Природен парк „Витоша”. Съгласно Закона за защитените територии Дирекцията на Парка трябва да организира неговата охрана, посещения с научна цел, преминаване на туристи по маркирани пътеки.

Основното задължение на Дирекцията на Парка са санитарните мероприятия с цел опазване на защитените смърчови насаждения и потушаването на възникнали пожари. Тогава през юни 2001 год. е назначена комисия от Министъра на околната среда и водите, която да се запознае на място с щетите, нанесени на резервата и да се даде предложение за необходимите действия с оглед намаляване опасността от последващи поражения.

Комисията се събира на 18 юли 2001 год. БАН е представена от проф. д-р Георги Цанков от Института за гората, проф. д-р Боян Роснев и ст.н.с. Пламен Мирчев от същия институт, ст.н.с. З. Хубенов от Институт по зоология, инж. Мария Коларова от Лесозащитна станция- София, инж. Хр. Чорапчиев от Държавно ловно стопанство – София, инж. Мария Михайлова от Районно управление на горите-София, н.с. Светла Братанова от ЦЛОЕ- БАН. Останалите участници са инж. Тома Белев – ДПП „Витоша”, Андрей Ковачев от сдружение „Балкани”, Димитър Василев от „Еко клуб 2000”, Петър Янков от Българско дружество за защита на птиците и Морис Уотърхаус от Кралското дружество за защита на птиците, Англия. Обсъждани са три варианта за справяне с кризисната ситуация.

Проф. Цанков настоява незабавно да започне изваждане на дървесината, като заявява, че има опасност да се развият насекоми вредители, които масово се намножават, нападат стоящите дървета, получава се засмоляване, дърветата отслабват и на следващата година изсъхват, при което се получават т.нар. короядни петна. Той добавя още, короядът-типограф е вредител-бич за смърчовите гори на Европа.

Втората възможност е дървесината да се разтрупи и обели, без да се изнася навън. Третата възможност е да не се прави нищо, защото резерватът е биосферен с цел опазването на смърчовите гори и може да се използва за наблюдение на естествено протичащи процеси. Тази теза е застъпена от ст.н.с. Здравко Хубенов, защото според него засегнатата площ е малка и не може да се говори за бедствена ситуация. Той твърди още, че ако се изнесе дървесината, това ще доведе до лош имидж на страната в чужбина, като препоръчва да не се изнася дървеният материал.

Представителите на БАН, Агенцията по горите, Държавното ловно стопанство и Лесозащитна станция- София подкрепят мнението на проф. Георги Цанков за незабавното изваждане на повалените и заболели дървета. На другия полюс, като подкрепят ст.н.с. Здравко Хубенов, са неправителствените организации, представени от Андрей Ковачев, Димитър Василев и Петър Янков и Дирекцията на ПП „Витоша” в лицето на Тома Белев,. Тогавашният министър Евдокия Манева приема за меродавно становището да няма намеса в резервата Бистришко бранище. Резултатът от това недалновидно управленско решение, взето под натиска на еколозите и против мнението на научната общност, е повече от трагичен.

Унищожената гора през 2001 год. е била 500 дка, през 2007 год. според доклад на тема „Мониторинг във ветровални короядни петна в смърчовите гори на Природен парк „Витоша”, възложен за изготвяне на инж. Ал. Дунчев от ДПП „Витоша” те са вече 4000 дка, т.е. 8 пъти повече, а през тази година според експерти от Лесотехническия университет размерът на засегнатите площи в района на резерват Бистришко бранище е над 5500 дка. Отделно засегнатите площи в района на хижа Алеко и Меча поляна са над 500 дка, плюс още 500 дка унищожени от корояда гори в района на Офелиите и Ветровала. Унищожени са 6 500 дка гори или 15 пъти повече в сравнение с тези след смерча през 2001 год., а увредената и загубена дървесина е над 150 000 куб.м.

Заразата продължава да се развива и се появяват все повече нови короядни петна в природен парк Витоша. Вече 10 год. не се извършват никакви мероприятия, дори не е правен мониторинг от 2007 год., въпреки че над 80% от смърчовите гори са унищожени, което обезсмисля въобще съществуването на резерват Бистришко бранище като такъв, защото обектът на защита – уникалните смърчови гори, вече ги няма. Няма и направени научни наблюдения и доклади.

Това е третото, но с най-големи поражения огнище на развитие на корояд типограф. Предишните са през 1964 год. в местността Парангалица, но тогава се е взело решение, по-голямата част от дървесината е извадена и гората се възстановява. През 1970 год. в района на Златните мостове се случва същото, дървесината отново е извадена, извършва се залесяване и сега там има стабилна смърчова гора. В последния случай, дори не е извършено и най-елементарното нещо, което се е изисквало – да се внесат феромонови уловки в района на резерват Бистришко бранище, които драстично може да намали популацията на вредителите.
Освен, че е занемарена, Витоша е и болна планина. Ако не се вземат незабавни мерки, процесите ще станат необратими и може да се случи това, което се е случило в края на 19 в., когато Витоша е била гола планина.

Настояваме за незабавна инспекция в Бистришко бранище с участието на членове ЮНЕСКО, горе-посочената комисията, обществени местни организации, медии, и нашата коалиция за установяване на реалното състояние, перспективите за възстановяване и виновниците за тази екологична катастрофа, се казва в писмото.