Образовани българи работят примитивен труд в чужбина

Една от най-неблагоприятните последици от съвременната българска емиграция е, че хора с образование и професии, се деквалифицират, като работят най-елементарен, примитивен труд, каза проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС, предаде Фокус.

Голяма част от българските емигранти водят един много жалък живот в чужбина. Те са буквално презирани от другите народи. „Скоро пътувах за Италия и наблюдавах във ферибота как гръцката администрация се отнасяше с нашите емигранти. Само във ферибота, с който пътувах, имаше над 500 българи, които заминаваха за Италия да берат домати, маслини, да се грижат за възрастни хора.

Гръцката администрация искаше на всеки един от българите, освен че са си платили билета за ферибота, по 60 евро само за да седнат на един стол”, каза проф. Митев. По думите му българите са подложени на унижения, на подигравки от страна на другите народи. „Хора на възраст между 30 и 70 години заминават с намерението да търсят най-елементарна работа.

Работят като събирачи на плодове и зеленчуци, като пастири. А това означава, че голяма част българската съвременна емиграция в новото си битие се деквалифицира. А това са хора с образование, с професии, които се деквалифицират като отиват да работят най-елементарен, примитивен труд”, каза проф. Митев.

Според него една от най-големите неблагоприятна последици от съвременната българска емиграция е, че страната напускат много млади хора. „20-30 годишни млади хора, вместо да се учат, да развиват своя интелект, да се готвят да работят за високи технологии, отиват да събират плодове и зеленчуци. Икономиката на събирателството е икономика на първобитнообщинния строй. А в тази икономика в момента се подвизават към 1 млн. българи в Гърция, Италия, Франция, Германия и другите развитие страни”, заяви проф. Митев.

Според него съвременната българска емиграция поставя на невероятно унижение достойни българи. „Разказаха ми за 75 годишна българка, която заминава по икономически причини да гледа 80-годишна жена. Разликата между тях е само 5 години. Самата българка вече се нуждае да бъде гледана от някого”, каза проф. Митев.

„Имам чувството, че България никога не е била толкова мразена от собствените си чеда, както от тези, които заминават по икономически причини в чужбина. Фактът, че за 20 години от 9 млн. души станахме 7 млн., което означава, че в имиграция са над 2 млн. души. Ние вече не можем да говорим за емиграция в нормалния, в цивилизационния смисъл на думата. Това е едно бягство от отечеството, защото повечето от тези хора имат намерението да не се връщат”, каза проф. Митев.