Генуа - Ривиерата на цветята

Генуа е сгушена в горната лява извивка на Ботуша и е главният град на областта Лигурия.

Прието е следното делене на нейната Ривиера: наляво от Генуа - Западна, която граничи с Монте Карло и Лазурния бряг на Франция и където са градовете Сан Ремо и Савона, и надясно от Генуа - Източна, с известните в цял свят елитни курорти Портофино и Санта Маргарита.

Наричат я още Ривиерата на цветята. Тук снегът е истинско събитие и те са на всяка крачка през всички сезони. И в двете части на Ривиерата изобилства екзотичен пейзаж от палми, огромни кактуси, магнолии, камелии, цитрусови дръвчета по улиците, накичени с плодове, които никой не бере и затова напомнят нашите коледни елхи.

Впечатляват пълзящите по къщи и огради буганвилии с ярки цикламени цветя. Наситени като в детска рисунка са и цветовете на къщите - жълти, червени, сини, оранжеви с тъмнозелени дървени капаци по прозорците. Няма го модерното бетонно панелно строителство - всичко с голяма гордост е запазено както едно време, когато днешните градчета са били малки рибарски селища и всеки моряк е разпознавал отдалеч дома си по цвета му.

Малка отбивка от центъра на градчетата и стигаш в планината с вечнозелените кипариси, кедри, кокетни дръвчета, питосфори, безброй видове ели и борове.

Съчетанието от планина и море е част от очарованието на Ривиерата на Генуа и предпоставка за свеж ветрец през горещите летни дни. Тесни пътеки отвеждат до заливчета и съседни селища. Лигурия, тясна и дълга като разположение, с накацали по хълмовете къщи, е изтъкана от стръмни стълби. Те изискват здраво сърце, ако искаш да разгледаш Ривиерата в най-интимните й кътчета.

Затова пък панорамата, която се разгръща от високо, няма равна на себе си. Срещата с нея започва от Генуа и те съпътства по магистралата, изградена от високи мостове и тунели. След 30 км на изток е първата гледка от Санта Маргарита, чието посещение е задължително за туриста. Славата й е неразделно свързана с Портофино, делят ги само 4 километра. Те са мечтата за благополучие на всеки италианец, подхранваща се и от чара на богатите и световноизвестни личности, които имат вили тук или пристигат на почивка.

Приятно е да поседнеш на пейка в маниакално поддържаната зелена градинка на Санта Маргарита в компанията на Христофор Колумб, роден в Генуа, по-точно до неговия паметник, който е най-популярният в Лигурия. Но тук на кея има и друг - на Света Маргарита, протегнала ръце към морето.

Поглед назад към 3 и 4-етажните цветни къщи, залепени една до друга и обрамчващи пътя покрай морето, и виждаш над тях виненочервената къща-палат "Дуратцо", по името на собствениците й от изтъкнат благороднически род от Генуа. Поглед надясно и забелязваш внушителния 5-звезден "Империал", чиито гости са били Ленин, Михаил и Раиса Горбачови.

Няколко крачки из тесните улички със саксии цветя пред входовете са достатъчни, за да установиш, че не всички прозорци на къщите са истински. Много от тях са нарисувани, а фантазията на художниците ги предлага с отворени или затворени капаци, с цветя по первазите, с развяващо се от вятъра перде или с удобно полегнала котка и дори с подпрял се на прозореца човек. Друга неизменна рисунка по фасадите на къщите е на Мадоната или на светии.

Хората на Лигурия, освен че имат славата на нашите габровци, са известни и с многото религиозни празници през лятото. В чест на светец се организират изнурителни улични процесии, отварят се сергии със захарен памук и карамелизирани ядки, а в полунощ вървят спектакли от фойерверки, за които се шушне, че надминават по зрелищност тези в Монте Карло.

В късната пролет и началото на лятото Санта Маргарита се събужда за светски живот и става център на шествие на собственици от цял свят на старинни автомобили, на престижни морски регати и на традиционното годишно събиране на най-знаменитите италиански бизнесмени.

Заведенията започват да се пълнят, ароматът на цветята се смесва с уханието на морските специалитети. По стените на много от тях има черно-бяла снимка на Санта Маргарита, потънала в сняг - рядко събитие за този край, щедър на слънце, но беден на плажна ивица. Тя е тясна и през лятото ловът за късче от нея става масово занятие.

Затруднен е и достъпът до Портофино по вода и земя. Под палещото слънце нараства опашката от автомобили в очакване на свободно място на единствения паркинг в курорта. После изминаваш 200 метра пеша и ето че си на прочутото площадче с амфитеатрално разположени къщи, често с кръшни простори от пране по тях. Жителите са 600, а името е от латинското Portus Delphini - пристанище на делфини.

Днес в малкото заливче спират големи кораби и яхти с многолюдна прислуга в ливреи. Те, заедно със знатните им собственици, са неразделна част от атракцията на екзотичния пейзаж. Навремето тук са се разхождали Уинстън Чърчил, Джон Кенеди с Жаклин, Онасис, холивудските звезди Кларк Гейбъл, Ава Гарднър, Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън. Мраморен надпис напомня за престоя и на Ги дьо Мопасан. Лейди Даяна също е имала слабост към Портофино.

Дългогодишен почитател на Портофино е и магнатът и сегашен премиер Силвио Берлускони, чийто замък е на един завой между Санта Маргарита и Портофино. Род Стюарт е един от ежегодните му посетители. Могат да се видят Долче и Габана, наскоро купили вила тук. Не случайно Портофино е част от Клуба на седемте бижута на европейския туризъм.

Разходката из Портофино е по гладки и кръгли камъчета, формиращи мозайка от делфини. Имената на бутиците са същите като по "Шан-з-Елизе", само че в миниверсия.

Хотелите, ресторантите и барчетата се броят на пръсти. В полунощ си дават среща суетата, снобизмът, но и желанието за отмора и наслада от заобикалящия свят.

Туристите са предимно американци, японци, германци и французи. Тукашните специалитети са спагети с песто, супа или ориз с морски деликатеси, смокини във водка с мед.