23% от българските общини са на умиране

Почти 23% от българските общини са на умиране.

60 от общо 264 имат население под сегашния норматив от 6000 жители за създаване на нова община. Това показа последното преброяване на населението, проведено от националната статистика през тази година. Те биха могли да бъдат закрити при евентуална промяна на закона за административно-териториалното устройство. Само за сравнение - най-голямото село у нас, софийското Лозен, има повече жители (6276) от всяка една от тези общини.

Още 20 общини обаче имат население под 7000 души и при продължаващ отлив на хора от тях също са застрашени. Така близо една трета от всички 264 общини у нас се оказват под заплаха.

Засега корекция в закона не е на дневен ред - твърдят от правителството. Но и гласовете да се промени днешното деление на страната на области и общини са силни и аргументите им не са за пренебрегване. Най-вече заради нужната администрация и разходите за нея.

Най-голяма част от проблемните общини се намират в западните области на страната и това едва ли е изненада. 8 от тези с население под 6000 души са в област Видин. С една повече обаче са в Софийска област - 9. Под чертата са и пет общини в област Кюстендил и в област Монтана. Допълват ги още по три в Пернишко, Силистренско и Хасковско.

За Софийска област близостта до столицата е логично обяснение за обезлюдяването. Като цяло обаче загубата на население задълбочава проблемите на общините. Младите хора търсят препитание или в големите градове, или извън страната, населението прогресивно застарява, а нужните услуги - най-вече здравни и административни, не могат да бъдат гарантирани. Което от своя страна води до допълнително “бягство” на хора.

В резултат общините, и без това притиснати от финансов недоимък, продължават да губят потенциални ресурси, не са в състояние да се справят с поддържането на инфраструктурата. Образованието запада и тенденцията за отлив на хора продължава да се засилва.

Проблемът лъсна точно преди предстоящите местни избори, когато се оказа, че в общината с най-малко население към края на февруари т. г. - кюстендилската Трекляно, 629 души в 19 села ще трябва да гласуват за 11 съветници от 5 партии (виж по-долу).

Трекляно всъщност е единствената община под 1000 души. Но още няколко имат население, съпоставимо с хората в някой от блоковете с десетки входове, каквито има в доста от големите ни градове. 1341 души има видинската община Бойница. Макреш в същата област е с 1630. В софийската община Чавдар са преброени 1272 души, в Челопеч - 1473. В хасковското Маджарово са останали 1665 души.

Във всички тези общини, населени вече предимно с пенсионери, се избира общински съвет от поне 11 души.

Те по правило са и сред основните работодатели в районите, които традиционно имат висока безработица. Заетите в администрацията обикновено прехвърлят 30 души, а някои от тях, както се разбра наскоро от примера с община Опака, имат и допълнителни екстри като автомобил на разположение.

В много от случаите служителите в администрацията съвместяват по няколко длъжности. От това страда качеството на предоставяните услуги. Но местните хора по правило не искат и да чуят за окрупняване и сливане на общини. Основният мотив е, че допълнителното отдалечаване на центровете за административни услуги ще доведе до ново бягство на хора и на практика до ликвидирането на все повече населени места, особено в граничните райони.

Преди избори административна реформа е невъзможна, убедени са кметовете на проблемните общини. Че тя не е на дневен ред потвърди наскоро и министър Росен Плевнелиев. Но не е ясно как ще заговорят от ГЕРБ след изборите, когато се наложи да свиват още разходите и догодина.