Как пингвините успяват да съхранят топлината си?

Координацията съгласно този физичен принцип позволява на отделните пингвини да не променят позицията си спрямо своите съседи и да се предвижват към центъра и към периферията на струпването без насилие и принуда.

Хората също са склонни да се движат на вълни когато са част от голяма тълпа, но при тях, за разлика от пингвините, вълните са хаотични, бурни и често опасни за индивида. Защо това е така остава все още отворен въпрос.

Няма друго животно, освен пингвина, което да оцелява в толкова тежки условия. През арктическата зима мъжките императорски пингвини, които в този сезон мътят яйцата, издържат на температури до минус 70 градуса и не виждат слънцето повече от четири месеца. По времето на това изключително изпитание те не поемат никаква храна и вода.

В тази ситуация скупчването един до друг е въпрос на живот и смърт. Птиците от една колония се струпват толкова гъсто, че индивидуалните движения са невъзможни. И въпреки това, колективните движения са задължителни и животоспасяващи. Пингвините в периферията биха умрели от студ, ако в колонията не съществуваше едно постоянно и постепенно разместване на индивидите към центъра на групата.

Но как тази перманентна колективна реорганизация се случва така подредено? Как тълпа от стотици хиляди и дори милион индивиди успява да се преподрежда без никой да пострада? Отговор на това дава физиката. Според ново изследване пингвините се движат в своята група на същия принцип, по който звуковата вълна се разпространява в течна среда – само че много по-бавно.

„На всеки 30 до 60 секунди всички пингвини правят малки крачки, наподобяващи вълна през цялото струпване", обяснява Даниел Цитербарт, физик от университета „Ерланген – Нюрнберг" Германия, автор на цитираното изследване, пише списание "Осем".

Всяка крачка на императорските пингвини вътре в струпването възлиза на едва 5 до 10 сантиметра, но с времето тези миниатюрни движения водят до организирано и координирано разместване в тълпата. Движещата се вълна от птици на малки крачки е подобна на траекторията, по която звуковата вълна се движи в течна среда, отбелязват изследователите.