На разходка из Париж

С такава информация на човек му е наистина трудно да не си създаде очаквания на път към френската столица. Признавам, че това, което видях и усетих в космополитния град, наистина трудно се описва с думи. То се преживява.

Първите ми впечатления са от задръствания. Мислех си, че в Западна Европа проблемът с трафика е решен отдавна, но грешах. Колоните от автомобили запълват артериите на града не само в пиковите часове, но и дори посред нощ. На помощ идват тунелите, които впечатляват не само с броя, но и с мащаба си. Повечето разполагат с поне три платна и дължина от няколко километра. Замислям се за принцеса Даяна и някак не се учудвам, че загива точно в един от тунелите на европейският град.

Хотелът, в който бях отседнал с приятели, се намираше в квартала Дефанс. Последният често е смятан от посетителите за някаква военна зона или поделение (La Dеfense - букв. Защита), но всъщност представлява модерният бизнес район на Париж с внушителните си небостъргачи. Любопитрен е фактът, че повечето от тези модерни сгради са построени през 70-те и 80-те години на миналия век. Добро усещане за мястото дава и от безупречната чистота наоколо.

Последното съвсем не важи за метрото. Парижаните масово използват подземните влакчета като най-ефикасен начин за придвижване, въпреки че станциите са мръсни, тесни (повечето тунели са били бомбоубежища), а самите вагони – претъпкани.

Далеч по-приятно изживяване е разходка в центъра на града. Триумфалната арка и прочутият булевард Шанз-Елизе те посрещат в сърцето на Париж, където десетки туристи щракат с фотоапарати с надеждата да уловят неописуемия дух на града. Тротоарите са широки, колкото улиците в България, а витрините на скъпите бутици с размах демонстрират последните модни прищевки на дизайнерите. Парижаните са стилни, слаби и имат интелигентен вид.

Изключително много тачат родния си език, затова не очаквайте някой някъде да се осмели да ви каже дума на английски. В този смисъл френската столица си е голямо предизвикателство за туристите.

Сред забележителностите, които завинаги ще останат в съзнанието ми, са: катедралата "Парижката Света Богородица" (Нотърдам) с удивителната си архитектура, красиви витражи, съвършена акустика; Айфеловата кула с колосалните си мащаби и сложна метална структура, която може да се оцени само отблизо; базиликата "Сакре Кьор" с византийския си стил, тежката 19 тона камбана и спиращата дъха панорамна гледка към града.

Няма как да пропусна и кралските дворци. Лувърът е един от най-посещаваните музеи в света, като интериорните помещения на някогашния палат днес разкриват съкровищата на Древен Египет, Древна Гърция, Ренесансова Европа и т.н. В него всички табели очаквано водят към "Мона Лиза", която предвид оригиналния си размер и защитните преградите просто разочарова.

Въпреки че не е в самия град, а на няколко километра от него, Версайският дворец си заслужава да се посети. Покоите на Краля Слънце (Луи XIV) и Мария-Антоанета блестят в скъпи материи и метали, докато градините наоколо прехвърлят възможностите на въображението с изобилието на растителни видове и фонтани.

Любопитството ме заведе и до мелницата на "Мулен руж", но от това, което видях, си направих извода, че някогашното атрактивно кабаре днес примамва само японските туристи и джебчиите наоколо. В едноименна холивудска продукция обстановката е далеч по-красива от действителността.

Завършвам разходката си по малките централни улици на града и посред нощ. Ресторантите са малки и уютни, с наблъскани една до друга маси и превъзходна храна. Парижаните вечерят рано, но до късно вечер разговарят на свещи в заведенията или по тротоарите с чаша вино в ръка. Спомням си, че някъде съм чувал следното твърдение: "Ню Йорк не спи". Преди "Лека нощ" смело заявявам, че ако е така, то Париж определено му прави компания.