В Трънско очакват нов граничен пункт Банкя-Петачинци

Искането за откриване на пункта датира от 18 години.

Поставено е най-напред от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско.

В молба от 4 август 1993 г. местните се обръщат за съдействие към тогавашния премиер, към министрите на външните
работи и на финансите.

В документ, предоставен на БТА, се настоява съгласувано със сръбското правителство да бъде открит граничен пропускателен пункт край с. Петачинци, позволяващ да се облекчат връзките на българите от другата страна на границата с живеещите у нас техни роднини.

Откриването на контролно-пропускателен пункт в района на местността "Дерекула" би способствало за цялостна реинтеграция към България не само на българите от бившата Трънска околия, но и от намиращите се в съседство български села от съществуващата преди Царибродска околия - Врабча, Горна Невля, Долна Невля, Скръвеница, Борово, Драговита, Поганово и др. Това заявяват от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско. Според тях подобен акт би бил в съответствие с политиката на толериране на двустранните връзки на българското население в двадесет километровата погранична зона. Искането е подкрепено и от съюз "Западни покрайнини". То обаче остава неудовлетворено по икономически съображения.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча. В населените места, включени в община Сурдулица се осъществява връзка чрез ГКПП - Стрезимировци. Другите 10 села, включени в община Бабушница засега са без пряка връзка. Ако се изгради ГКПП Банкя-Петачинци връзката с тези села ще съкрати пътя с над 100 км, а разстоянието до най-отдалечените села от Трън ще бъде 15-20 км, категорични са ръководителите на граничната община.

Преди 1920 г. в тази част на границата е съществувал локален граничен пункт "Дъсчен кладенец", обслужвал местните селяни, обработващи земята си от двете страни на границата. Хората го наричали "пролазница", разказа за БТА временно изпълняващият длъжността директор на Историческия музей в Трън Кирил Марков.

През 1993 г. е подписан протокол от общинските ръководства на Трън, Бабушница и Димитровград за разкриване на ГКПП Банкя-Петачинци. На 27 юни 2007 г. е подписана спогодба между правителствата на България и Сърбия за откриване на новия пункт. В документа не е фиксиран срок, ангажиментът не е изпълнен и до днес. .

За новия граничен пункт са необходими около 7 млн. лв., пресмята кметът на Трън Станислав Николов. По думите му новият граничен пункт ще осигури преки контакти на българското население от двете страни на границата, което ще съдейства за
реинтеграция на нашите сънародници. Ще се активизира и търговският стокообмен между граничните общини, твърди Николов.

Според трънския кмет пунктът ще се използва и за преминаване на туристи, които да разглеждат забележителности от двете страни на границата. По линия на трансграничното сътрудничество общините Трън и Димитровград са спечелили проект за изграждане на съвместна екопътека. Тя започва от Трънското ждрело на река Ерма, преминава през Погановския манастир в Сърбия и достига до Димитровград. Кметовете от двете страни на границата се надяват да превърнат района в оживена туристическа дестинация.