ВМРО срещу нова приватизация в енергетиката

Заместник-председателят на българското национално движение Костадин Костадинов се позова на отлично осведомени източници и попита по време на пресконференция вярно ли е, че три ключови компонента от енергийната система са подготвени за продажба. Писмо с такова питане ще бъде изпратено по официален път на министър Трайков.

Става дума за евентуалната продажба на 30-процентните дялове на държавата в електроразпределителните дружества, за водноелектрически централи, както и за мрежата на 110-киловолтови далекопроводи. От ВМРО питат подготвят ли се законови промени, с които разпродажбата да стане възможна.

По изключително занижени оценки само далекопроводите се оценяват на 850 милиона лева, но с ежегодната печалба, която носят, както и с прилежащите им сервитути, сумата доста надхвърля 1 милиард лева.

Всеки, който купи ВЕЦ пък, срещу минимални разноски ще си гарантира максимални и твърди печалби. Това се дължи на факта, че веднъж изплатена, първоначалната инвестиция за построяване на ВЕЦ води до трайни и постоянни печалби.

ВЕЦ-овете биха били на практика подарък за всеки приватизатор, смята Костадинов.

Що се отнася до миноритарните дялове в ЕРП-тата, продажбата им ще бъде капитулация от страна на държавата, убеден е заместник-председателят на ВМРО. От години ЕРП-тата бавят дивидента на държавата за тези дялове.

И вместо държавата да се опита да си получи парите от дружествата, тя се кани да подари и остатъка, който има в тези дружества, негодува Костадинов.

Той обясни, че при евентуалното пускане на миноритарните държавни дялове от ЕРП-тата на борсата цената им може да надхвърли общата стойност на мажоритарните, както се случи с продажбата на миноритарния пакет акции в БТК преди време.

В момента пък 110-киловолтовата мрежа от далекопроводи е заложена като актив на НЕК, с който са гарантирани държавни заеми. Затова и евентуалната им продажба може да се отрази зле на кредитния рейтинг на България, обясни Костадинов.

От друга страна, с попадането на тези далекопроводи в частни ръце на практика цялата енергийна система на страната, без няколко големи производителя на ток, ще бъде доминирана от чужди компании. Такава ситуация няма в нито една държава членка на Европейския съюз.

По тези далекопроводи в момента върви износът ни за ток за Сърбия и Македония, както и достъпът ни до всеки трафопост. Ще се случи така, че ако искаме да изнасяме ток в чужбина, ще трябва да плащаме на чужди фирми. Така, според Костадинов, ще се повтори и класическата схема за източването на предприятия, когато една фирма застава на "входа" и на "изхода" на държавното предприятие.

Костадин Костадинов очерта хипотетична ситуация, в която ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН изкупуват и въпросните далекопроводи. Това би довело до преоценка на активите на трите компании, последвано от рязко увеличаване на стойността им, поради което те ще поискат от държавата увеличаване на необходимите приходи за осъществяване на дейността си.

А тези приходи са основната част от формулата за определяне на цената на тока. Увеличаването на тези приходи ще доведе до рязък скок в цената на тока, без на практика да се е увеличила неговата себестойност.

Според Костадин Костадинов това ще задълбочи абсурда, в сметките за ток, където често стойността на потребявания от нас ток не достига даже и 50% от сметката. Остатъкът, както е известно, се формира от т. нар. такса пренос и такса достъп.

Предприемачът Николай Дренчев заяви, че ЧЕЗ дължи милиони на български фирми, които са изградили за своя сметка техни съоръжения. Той предложи компанията да им предостави в замяна свои акции, тъй като в случая българските фирми се явяват инвеститори на електроразпределителното дружество. Ако съпоставим 100 млн. лв., колкото дължи ЧЕЗ, българските фирми би следвало да придобият 1/3 от компания, изчисли Дренчев.